Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Моля те.
Ръката с пистолета се отпусна. Малоун направи същото.
Още един мъж се появи от сенките.
Беше набит, но с дълги крайници и късо подстригана кестенява коса. И той държеше пистолет, но на Малоун му бе нужна само секунда, за да разпознае трапчинката на брадичката, смуглата кожа и топлите очи от снимката, която все още стоеше на масичката вляво от него.
Чу дълбоката въздишка на Стефани.
— Мили боже — прошепна тя.
Той самият бе шокиран.
Пред тях стоеше Марк Нел.
Тялото на Стефани започна да трепери. Сърцето й лудо туптеше. В продължение на няколко секунди трябваше да положи неимоверни усилия, за да си поеме въздух.
Единственото й дете стоеше пред нея.
Искаше й се да се хвърли към него, да му каже колко съжалява за всичките им недоразумения, колко е щастлива да го види. Но мускулите й отказваха да реагират.
— Мамо — обади се Марк. — Синът ти се връща от гроба.
Тя долови хладината в гласа му и незабавно усети, че сърцето му все още е отвърнато от нея.
— Къде се губи толкова време?
— Дълга история.
Нито сянка на състрадание не смекчи погледа му. Тя зачака обяснение, но той не каза нищо.
Малоун се приближи към нея, сложи ръка върху рамото й и наруши неудобното мълчание.
— Защо не седнеш?
Тя чувстваше, че губи контрол над живота си, мислите й бяха невероятно объркани и тя с мъка успяваше да овладее напрежението си. По дяволите, все пак бе шеф на едно от най-специализираните звена в американското правителство. Ежедневно разрешаваше най-различни кризи. Вярно, нито една не бе лична като тази тук, но щом Марк предпочиташе първата им среща да бъде толкова хладна, така да бъде. Нямаше да достави удоволствието на нито един от присъстващите да сметнат, че е подвластна на емоциите си.
Затова седна и каза:
— Добре, Марк. Разкажи ни своята дълга история.
Марк Нел отвори очи. Като по чудо не бе на две хиляди и четиристотин метра височина във Френските Пиренеи, с котки на обувките и с пикел в ръка, тръгнал по стръмната пътека в търсене на съкровището на Беранже Сониер.
Намираше се в стая от камък и дърво, с таван от почернели греди. Мъжът, надвесил се над него, бе висок и изпит, с посивяла оредяла коса и гъста сребриста брада. Очите му имаха особен виолетов цвят, какъвто не помнеше да е виждал друг път.
— Внимателно — каза мъжът на английски. — Все още си слаб.
— Къде съм?
— В място, което от векове е било остров на безопасност.
— Има ли си име?
— Абатство „Де Фонтен“.
— Това е на километри от мястото, където бях.
— Двама от подчинените ми те следваха и те спасиха, когато снегът започна да те поглъща. Разбрах, че лавината е била сериозна.
Все още бе ярък споменът му как планината потръпва, а върхът й се срива като огромна катедрала. Цял хребет се бе свлякъл високо над него и снегът бе потекъл надолу като кръв от отворена рана. Костите му все още бяха сковани от вледеняващия студ. След това си спомни как се бе търкалял надолу. Правилно ли беше чул казаното от човека над него?
— Защо са ме следвали?
— По моя заповед. Както понякога следвахме баща ти.
— Познавали сте баща ми?
— Теориите му винаги са ме интригували. Затова се постарах да се запозная както с него самия, така и с хипотезите му.
Опита се да седне в леглото, но остра болка прониза дясната му половина. Той изохка и се хвана за стомаха.
— Имаш счупени ребра. И аз съм чупил ребра на младини. Много боли.
Марк се облегна назад.
— Донесли са ме дотук?
Възрастният мъж кимна.
— Братята ми са обучени да проявяват съобразителност.
Бе забелязал бялото расо и въжените сандали.
— Това манастир ли е?
— Това е мястото, което си търсил.
Не бе сигурен как да реагира.
— Аз съм магистър на Бедните рицари на Христа и на Храма на Соломон. Ние сме тамплиери. Баща ти ни търсеше в продължение на десетилетия. Ти също. Затова прецених, че часът най-после е настъпил.
— Часът за какво?
— Съжалявам, че го казвам, но животът ти е пълен хаос. Тъгуваш за баща си повече, отколкото би могъл да понесеш, а той е мъртъв вече от шест години. Отчуждил си се от майка си, което е по-тежко, отколкото може да си представи човек. Избрал си професията на учител, но не се чувстваш удовлетворен. Опитваш се да защитиш убежденията на баща си, но не успяваш да постигнеш напредък. Затова и пристигна в Пиренеите — в търсене на причината, поради която абат Сониер е прекарал толкова много време тук. Сониер е пребродил целия район в търсене на нещо. Сигурно си открил сред документите му квитанции от наемането на карета и кон. Удивително е, нали, как един скромен свещеник е могъл да си позволи подобен лукс.