Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Продължавам да слушам.
— Знам, че Сониер намерил криптограмата в църквата на Рен, когато сменял олтара. Открил гробница, от която станало ясно, че Мари д’Отпул не била погребана отвън, в двора на църквата, а под нея.
Прочел бе всичко в дневника, но по-интересно бе друго.
— Как е научил това Ларс Нел?
— Открил информация за гробницата в някакви стари книги в Монфор-Ламори, феодалното владение на Симон дьо Монфор, които описвали църквата на Рен с големи подробности. По-късно намерил допълнителна информация в ръкописа на Корбю.
Рокфор ненавиждаше името Симон дьо Монфор — един от многото опортюнисти на XIII век, командир в Албигойските войни, който бе опустошил Лангедок в името на Църквата. Ако не бе той, тамплиерите щяха да постигнат мечтата си за собствена държава, което със сигурност щеше да предотврати последвалото им унищожение. Единственият недостатък в ранното съществуване на ордена бе зависимостта му от светските закони. Винаги се бе питал защо първите няколко магистри бяха чувствали потребност да се обвържат така тясно с кралете.
— Сониер научил, че предшественикът му абат Бигу, поръчал плочата на Мари д’Отпул. Смятал, че написаното върху нея, както и информацията за картината, оставена от Бигу в църковните регистри, са ключове към загадката.
— Та те са абсурдно очевидни.
— Не и през осемнайсети век — възрази Кларидън. — По онова време повечето хора били неграмотни. Така че и най-простият код, дори самите думи, биха били достатъчно ефективни. А всъщност така и се оказва, след като са останали скрити толкова време.
Нещо, прочетено в Хрониките, пробяга в съзнанието на Дьо Рокфор, нещо от времето след чистката. Единствената записана следа за местоположението на Великата тайна. Къде е най-подходящото място да скриеш камъче? Отговорът внезапно изникна, съвсем очевиден.
— На земята — промълви той.
— Какво казахте?
Той рязко се отърси от мислите си.
— Можете ли да си спомните какво точно видяхте на картината?
Главата на Кларидън се залюшка надолу-нагоре.
— Oui, мосю. Всяка подробност.
Този идиот явно не бе чак толкова безполезен.
— Освен това разполагам с рисунката — добави Кларидън.
Правилно ли бе чул?
— Рисунката на надгробния камък?
— В архива си водех бележки. Когато лампите угаснаха, грабнах листа от масата.
Чутото безкрайно допадна на Рокфор.
— Къде е?
— В джоба ми.
Реши да сключи сделка.
— Какво ще кажете да си сътрудничим? И двамата разполагаме с определена информация. Защо не обединим усилията си?
— А каква ще е ползата?
— Непосредствената награда е, че краката ви ще останат невредими.
— Прав сте, мосю. Това страшно ми харесва.
Дьо Рокфор реши да играе с това, към което знаеше, че се стреми мъжът.
— Търсим Великата тайна по причини, различни от вашите. Убеден съм, че щом я намерим, известно парично обезщетение ще ви компенсира за положените усилия. — За всеки случай изясни нещата докрай. — Освен това нямам намерение да ви пусна. А ако успеете да се измъкнете, ще ви намеря.
— Като че ли нямам особен избор.
— Знаете, че ви оставиха в ръцете ни.
Кларидън не отговори.
— Говоря за Малоун и Стефани Нел. Не направиха никакъв опит да ви спасят. Постараха се да спасят само себе си. Чух как се молите за помощ в архива. Те също са чули. Но не направиха нищо.
Остави думите да потънат в съзнанието му, надявайки се, че правилно преценява слабия характер на човека.
— Заедно, мосю Кларидън, ще успеем. Разполагам с дневника на Ларс Нел и имам достъп до архиви, каквито не можете и да си представите. Вие имате информацията за надгробния камък и знаете неща, които аз не знам. И двамата искаме едно и също, така че нека го намерим.
Дьо Рокфор сграбчи един нож, сложен на масата между разперените крака на Кларидън и сряза въжетата.
— Хайде, да се хващаме на работа.
39
Рен-льо-Шато, 10:40 ч.
Малоун крачеше след Марк към църквата „Мария Магдалина“. През лятото не се провеждаха богослужения. Неделята бе твърде популярен ден сред туристите и пред църквата вече се бе събрала тълпа, щракаха фотоапарати и жужаха видео камери.