Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Прилича ми на религиозен увеселителен парк — прошепна той.
— Може и така да се каже.
Марк посочи шахматно наредените плочи пред олтара.
— Входът към криптата е тук, точно пред онази решетка от ковано желязо, скрит под плочите. Преди няколко години френски географи тайно проучили сградата с радар и успели да направят няколко проби, преди местните власти да ги спрат. Резултатите сочат аномалия в основите под олтара, която би могла да е гробница.
— И не са правени разкопки?
— Местните никога не биха позволили. Твърде голям риск е за туристическата индустрия.
Малоун се усмихна.
— Точно това каза и Кларидън вчера.
Настаниха се на една от скамейките.
— Едно е сигурно — зашепна Марк. — Тук няма следи за скрито съкровище. Но Сониер определено е използвал църквата, за да разтръби вярванията си. И от онова, което съм прочел за него, подобно действие напълно съответства на наглата му личност.
Малоун бе забелязал колко пищно бе всичко наоколо. В прекомерното изобилие на цветове и позлата нямаше красота. Изведнъж осъзна още нещо. Нито един елемент не бе съвместим с останалите. Всяко артистично изображение от статуите до гравюрите и витражите — съществуваше само за себе си, без никакво зачитане на обща тема, сякаш сходството би се оказало обидно.
Странни езотерични светци се взираха в него с каменни лица, сякаш и те се смущаваха от крещящите детайли. Свети Рох бе разголил раненото си бедро. Света Жермен разпръскваше изобилие от рози от престилката си. Света Магдалина държеше ваза с причудлива форма. Колкото и да се опитваше, Малоун не можеше да се отпусне. Влизал бе в множество европейски църкви и повечето от тях излъчваха дълбоко усещане за вечност и за история. А тази сякаш единствено отблъскваше.
— Сониер контролирал всяка подробност — тъкмо казваше Марк. — Нищо не е поставено без неговото одобрение. — Посочи една от статуите. — Свети Антон от Падуа. На него се молим, когато търсим нещо изгубено.
Малоун долови иронията.
— Очевидно послание?
— Определено. Обърни внимание на изображенията на Христовите страдания.
Гравюрите започваха при амвона, като седем от тях следваха северната стена, а другите седем — южната. Всяка представляваше барелеф на определен момент от пътя на Христос към кръста. Ярките цветове и карикатурните детайли бяха твърде необичайни за подобни мрачни събития.
— Не са ли странни? — попита Марк. — Сложени са през 1887 година и по онова време били доста често срещани в района. В Рокамадур има почти същите. Работилницата „Жискар“ в Тулуза изработила и двата комплекта. Много се е говорило за тези изображения. Привържениците на теорията за конспирацията твърдят, че имат масонски произход или че представляват карта към скрито съкровище. Нито едното, нито другото е вярно. Но някои от тях действително съдържат послания.
Малоун забеляза редица любопитни елементи. Чернокожото момче, държащо съда, в който Пилат измива ръцете си. Булото върху главата на Пилат. Тръбата, възвестила момента, в който понеслият кръста Христос се спъва по пътя си. Трите високо издигнати сребърни диска. Детето, излязло на пътя на Христос, увито в одеяло на шотландско каре. Римският войник, хвърлил зарове за наметалото на Христос с ясно различимите цифри три, четири и пет.
— Обърни внимание на четиринайсетото изображение — каза Марк и посочи южната стена.
Малоун се изправи и отиде до предната част на църквата. Пред олтара премигваха свещи и той бързо намери барелефа под него. Потънала в сълзи жена, вероятно Мария Магдалина, бе коленичила в пещера пред кръст, образуван от два клона. В основата на клоните имаше череп и той веднага се сети за черепа в литографията, която бяха видели предната нощ в Авиньон.
Обърна се да разгледа изображението с последната спирка по пътя, която изобразяваше тялото на Христос, понесено от двама мъже, а край тях — три ридаещи жени. Зад всички се издигаше скалист склон, над който в нощното небе бе виснала кръгла луна.
— Отнасят Исус в гробницата — прошепна той на Марк, който се бе приближил зад гърба му.
— Според римските закони разпнатият нямал право на погребение. Подобна форма на екзекуция се отреждала само за виновните в престъпление срещу държавата, които трябвало бавно да умрат на кръста в продължение на няколко дни, и то пред очите на всички, а тялото се оставяло на хищните птици. Смята се обаче, че Пилат дал тялото на Христос на Йосиф от Ариматея, за да го погребе. Никога ли не си се питал защо?