Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Предполагам, заради военното им надмощие — отбеляза Малоун.
Марк поклати глава.
— Не военните умения, а знанието им давало сила. Притежавали информация, до която никой друг нямал достъп.
Малоун въздъхна.
— Марк, двамата не се познаваме, но е посред нощ, спи ми се и вратът ужасно ме боли. Не може ли да прескочим гатанките и да минем към същността на въпроса?
— Сред съкровищата на тамплиерите имало и някакво доказателство, което се отнасяло до разпнатия Христос.
Стаята утихна, докато думите попиваха в съзнанието им.
— Какво доказателство? — попита Малоун.
— Не знам. Нарича се Великата тайна. Доказателството било намерено в Светите земи, под Йерусалимския храм, скрито горе-долу между първата и седемдесетата година след Христа, когато храмът бил унищожен. Тамплиерите го пренесли във Франция и го скрили, а местоположението му било известно само на най-висшестоящите от тях. Когато Жак дьо Моле, магистър на тамплиерите по времето на чистката, бил изгорен на клада през 1314 година, тайната на скривалището си отишла с него. Филип Четвърти се опитал да се добере до информацията, но не успял. Татко вярваше, че абат Бигу и абат Сониер в Рен-льо-Шато са я намерили. Беше убеден, че Сониер е открил скривалището на тамплиерите.
— А също и магистърът — вметна Джефри.
— Видяхте ли какво имам предвид? — Марк погледна към приятеля си. — Кажеш ли вълшебните думички, получаваш информация.
— Магистърът съвсем ясно каза, че според него Бигу и Сониер са били прави — добави Джефри.
— Прави за кое? — попита Марк.
— Това не каза. Само че са били прави.
Марк погледна към тях.
— И на мен, мистър Малоун, както и на вас, са ми омръзнали загадките.
— Наричай ме Котън.
— Интересно име. Как сте го получили?
— Дълга история. Някой път ще ти разкажа.
— Марк — намеси се Стефани, — не е възможно да вярваш, че съществува някакво категорично доказателство за разпнатия Христос. Дори баща ти не е стигал толкова далеч.
— Откъде би могла да знаеш? — Въпросът съдържаше горчивина.
— Знам, че…
— Не знаеш нищо, мамо. Точно това е проблемът. Никога не си знаела какво мисли татко. Смяташе, че всичко, което търси, е пълна измислица, че пропилява таланта си. Никога не си го обичала достатъчно, за да му позволиш да бъде самия себе си. Смяташе, че търси слава и богатство. А той търсеше истината. Христос е умрял. Христос е възкръснал. Христос ще дойде отново. Ето това го интересуваше.
Стефани успя да възвърне донякъде самообладанието си и си наложи да не реагира на този упрек.
— Татко бе сериозен учен. Трудовете му имаха стойност, но той просто никога не говореше открито за истинските си търсения. Когато откри Рен-льо-Шато през седемдесетте години и разказа на света историята на Сониер, това бе просто начин да изкара пари. Независимо какво се е случило там, историята си я бива. Милиони хора с удоволствие я четяха, въпреки преувеличенията. Ти беше една от малкото, които не я прочетоха.
— С баща ти се опитвахме да преодолеем различията си.
— Как? Като му повтаряше, че пропилява живота си, че вреди на семейството си, че се е провалил?
— Е, добре, по дяволите, сбърках. — Гласът й се извиси. — Искаш ли да го повторя пак? Сбърках. — Тя стана от стола, а отчаяното решение я изпълваше със сила. — Всичко провалих. Това ли искаш да чуеш? В съзнанието ми си мъртъв от пет години. А ето те сега тук и единственото, което искаш, е да призная, че съм сгрешила. Е, добре. Ако можех да го кажа и на баща ти, щях да го направя. Ако можех да го помоля за прошка, щях да го направя. Но не мога. — Думите й се лееха бързо, емоциите я бяха завладели напълно и тя смяташе да изрече всичко, докато все още имаше смелост. — Дойдох тук да видя какво бих могла да направя. Да се опитам да довърша това, което Ларс и ти самият сте смятали за важно. Това е единствената причина, поради която съм тук. Мислех, че най-после постъпвам правилно. Но не се прави на толкова благочестив. Ти също не постъпи правилно. Единствената разлика между нас е, че аз успях да науча нещо през последните пет години.
Тя се отпусна тежко върху стола, чувствайки, че постепенно се съвзема. Съзнаваше обаче, че пропастта помежду им само се бе разширила, и я побиха тръпки.