Наследството на тамплиерите

Влезе в една зала с таван от чамови греди, непроменена от времето на Наполеон. В средата й имаше дълга маса, а върху нея лежеше Ройс Кларидън, изпънат по гръб. Ръцете и краката му бяха привързани към стоманени шипове.

— Мосю Кларидън, разполагам с твърде ограничено време, а искам доста от вас. Сътрудничеството ви ще направи всичко много по-лесно.

— Какво очаквате да ви кажа? — Думите бяха пропити с отчаяние.

— Само истината.

— Знам твърде малко.

— Е, хайде, да не започваме с лъжа.

— Нищо не знам.

Той вдигна рамене.

— Чух ви в архива. Та вие сте съкровищница от информация.

— Всичко, което казах в Авиньон, ми хрумна в момента.

Дьо Рокфор направи знак на един брат, който стоеше в другия край на стаята.

Мъжът пристъпи и сложи отворен съд върху масата. С три протегнати пръста загреба от някаква лепкава белезникава топка.

Дьо Рокфор смъкна обувките и чорапите на Кларидън.

Пленникът вдигна глава да погледне.

— Какво правите? Какво е това?

— Мазнина за готвене.

Братът размаза мазнината върху босите стъпала на Кларидън.

— Какво правите?

— Не може да не познавате историята. Когато тамплиерите били арестувани през 1307 година, Инквизицията използвала различни средства за изтръгването на признания. Вадели им зъбите, бъркали с желязо в отворените рани. Вкарвали клинове под ноктите им. Използвали огъня по най-разнообразни изобретателни начини. Една от техниките включвала намазване на стъпалата с мазнина и излагане на кожата на пряк пламък. Краката бавно се изпичали, а кожата падала като крехко месо. Много от братята не издържали на агонията. Онези, които оцелели, до един направили признания. Дори Жак дьо Моле не издържал.

Братът приключи работата си с мазнината и се оттегли от стаята.

— В нашите Хроники пише за един тамплиер, който, след като бил подложен на мъчението с огъня и признал обвиненията, бил занесен пред инквизиторите, стискайки торбичка с почернелите кости на собствените си стъпала. Позволили му да ги запази като спомен от изпитанието. Колко мило от страна на мъчителите му, не смятате ли?

Той се приближи към съд с въглени в ъгъла на стаята. Бе наредил да го приготвят преди час и въглените вече бяха нажежени до бяло.

— Предполагам, сте решили, че огънят е запален, за да топли стаята. Под земята е студеничко, особено тук, в планините. Но не, поръчах този огън специално за вас.

Той избута съда с въглените на метър от голите крака на Кларидън.

— Доколкото знам, най-важното било огънят да е слаб и постоянен. Не бива да е твърде силен, така мазнината ще се изпари твърде бързо. Точно както при пържолите бавният огън дава най-добри резултати.

Очите на Кларидън се разшириха.

— Когато през четиринайсети век измъчвали братята ми, се смятало, че Бог щял да даде сила на невинните да понесат болките, така че само виновните щели да признаят греховете си. Според мен това било доста удобно, защото всички признания, изтръгнати с мъчения, били неотменими. Щом признаеш, въпросът приключвал.