Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Ще трябва да си купим билети — каза Марк. — Не можем да влезем, без да си платим входа.
Малоун влезе във вила „Витания“ и се нареди на късата опашка. Когато излезе отвън, завари Марк пред оградената с перила градина с вестготската колона и статуята на Девата, за които бе разказвал Ройс Кларидън. Прочете думите РАЗКАЯНИЕ, РАЗКАЯНИЕ, както и МИСИЯТА 1891 г., издълбани върху колоната.
— Нотр Дам дьо Лурд — каза Марк, сочейки статуята. — Сониер бил омагьосан от Лурд, мястото, където по негово време Дева Мария се явявала на вярващите. Преди Фатима. Искал да превърне Рен в център на поклонничество, затова създал градината и проектирал колоната и статуята.
Малоун посочи хората.
— Желанието му се сбъднало.
— Вярно е, но не по причината, за която мечтал. Убеден съм, че никой от тук присъстващите дори не знае, че колоната не е оригинална. Копие е, поставили я преди три години. Текстът върху оригиналната се разчитал твърде трудно. Тя се намира в музея на презвитерството. Твърде малко е останало така, както е било по времето на Сониер.
Приближиха главната порта на църквата. Под позлатения тимпан Малоун прочете думите TERRIBILIS EST LOCUISTE. От Битие. Колко е страшно това място. Запознат бе с историята на Яков и стълбата, сънувана от него, по която се качвали и слизали ангелите, и как, когато се събудил, произнесъл думите Колко е страшно това място. Нарекъл мястото, където бил заспал, Ветил, което означава Божи дом.
Хрумна му нещо друго.
— Но в Стария завет Ветил съперничи на Йерусалим като религиозен център.
— Именно. Поредната едва загатната следа, оставена от Сониер. Вътре има още много.
И четиримата бяха спали до късно и бяха станали едва преди половин час.
Стефани се бе настанила в спалнята на съпруга си и когато Малоун бе предложил на Марк да отидат до църквата, тя все още бе вътре, зад затворената врата. Искаше да поговори с младия мъж насаме, както и да й даде възможност да се успокои. Знаеше, че си търси повод за кавга и че рано или късно синът й щеше да се принуди да се изправи срещу нея. Но реши, че няма да е зле да отложи това неизбежно развитие на нещата. Джефри бе предложил да ги придружи, но Марк бе отказал. Малоун предусети, че и Марк Нел иска да говори с него насаме.
Влязоха вътре.
Църквата беше еднокорабна, с висок таван. Посрещна ги статуя на отвратителен дявол, приклекнал, облечен в зелена роба, разкривил лице в гримаса под тежестта на съд със светена вода.
— Всъщност това е демонът Асмодей, а не дяволът — вметна Марк.
— Поредното послание?
— Очевидно го познаваш.
— Пазител на тайни, доколкото си спомням.
— Точно така. Разгледай останалите фигури около съда със светената вода.
Над съда се бяха изправили четири ангели, като всеки представляваше част от знака на кръста. Под тях бе изписано PAR CE SIGNE TU LE VAINCRAS. Малоун си преведе фразата от френски. С този знак ще го победиш.
— Това е казал Константин в първата си битка срещу съперника си Максентий. Според легендата съзрял формата на кръст върху слънцето, а тези думи блестели отдолу.
— Но има една разлика. — Марк посочи издълбаните букви. — В оригиналната фраза липсва думата го. Само С този знак ще победиш.
— Съществена ли е разликата?
— Баща ми попаднал на древна еврейска легенда, в която се обяснявало как царят успял да възпре намесата на демоните в строежа на Храма на Соломон. Един от тези демони, Асмодей, бил принуден да носи вода — единственият елемент, който ненавиждал. Затова тук символиката не е толкова необичайна. Но думата го в цитата очевидно е добавена от Сониер. Според някои това го е просто препратка към факта, че ако натопиш пръст в светена вода и изпишеш кръст във въздуха, както правят католиците, ще победиш дявола. Но за други мястото на думата във френската фраза е необичайно. Par ce signe tu le vaincras. Буквите в думата le, тоест „го“ са тринайсетата и четиринайсетата от азбуката. 1314.
Малоун си припомни прочетеното в книгата за тамплиерите.
— Годината, в която бил екзекутиран Жак дьо Моле.
— Съвпадение? — Марк вдигна рамене.
Двайсетина души се разхождаха наоколо, правеха снимки и се възхищаваха на ярките изображения, които до едно съдържаха енигматични внушения. Външните стени бяха с прозорци с витражи, оживели от яркото слънце, и Малоун заразглежда сцените. Мария и Марта във Витания. Мария Магдалина посреща възкръсналия Христос. Възкресението на Лазар.