Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Какво знаете за майка ми и баща ми?
— Много.
— Нима очаквате да ви повярвам, че сте магистърът на тамплиерите?
— Осъзнавам, че подобна идея трудно може да се възприеме. Аз самият изпитах подобни затруднения, когато братята се обърнаха към мен преди десетилетия. Защо засега не се съсредоточим върху раните и здравето ти и да разгледаме нещата едно по едно?
— Останах на легло три седмици — каза Марк. — След това можех да ходя само в определени части на абатството, но често разговарях с магистъра. Накрая се съгласих да остана и положих клетвата.
— Но какво те накара да направиш подобно нещо? — попита Стефани.
— Да погледнем нещата реално, мамо. С теб не бяхме разговаряли от години. Татко го нямаше вече. Магистърът бе прав. Бях в задънена улица. Татко бе търсил съкровището на тамплиерите, техните архиви и самите тях. Една трета от това, което бе търсил, току-що бе открило мен. Исках да остана.
За да потисне нарастващото си вълнение, Стефани отклони вниманието си към по-младия мъж, изправил се зад Марк. Усещаше някакъв ореол от чистота около него, но същевременно долавяше и интерес, сякаш за пръв път чуваше тези неща.
— Джефри ли се казвате? — попита тя, като си припомни, че така го бе нарекъл Марк.
Той кимна.
— Не знаехте ли, че съм майката на Марк?
— Знам твърде малко за братята си. Така повелява уставът. Не говорим за себе си. Ние сме част от братството. Миналото ни няма значение за настоящите ни задачи.
— Звучи твърде безлично.
— Според мен е просветляващо.
— Джефри ти е изпратил един колет — каза Марк. — Дневникът на татко. Получи ли го?
— Заради него дойдох.
— Беше с мен в деня на лавината, Магистърът го взе, когато станах член на братството. Установих, че е изчезнал след смъртта му.
— Магистърът ви е мъртъв? — попита Малоун.
— Имаме нов водач — каза Марк. — Но той е демон.
Малоун описа мъжа, който се бе изправил срещу него и Стефани в катедралата в Роскилде.
— Това е Раймон дьо Рокфор — каза Марк. — Откъде го познавате?
— Стари приятели сме — отговори Малоун и им разказа част от случилото се в Авиньон.
— Кларидън със сигурност е пленник на Дьо Рокфор — отбеляза Марк. — Бог да помага на Ройс.
— Изпитваше ужас от тамплиерите — каза Малоун.
— По отношение на този има пълно основание.
— Все още не си ни казал защо остана в абатството цели пет години — напомни Стефани.
— Това, което търсех, бе там. Магистърът ми бе като баща. Беше добър, благ човек, изпълнен със състрадание.
Тя схвана намека.
— Не като мен?
— Сега не е време за този разговор.
— А кога? Мислех, че си мъртъв, Марк. А ти си бил затворен в абатство и си заговорничил с тамплиерите…
— Синът ви бе нашият сенешал — намеси се Джефри. — Той и магистърът ни ръководеха добре. Бе благословия за ордена ни.
— Бил е втори по ранг? — изненада се Малоун. — Как си се издигнал толкова бързо?
— Сенешалът се избира от магистъра. Само той има правото да определя кой е достоен за поста — обади се Джефри. — И изборът му бе добър.
Малоун се усмихна.
— Имаш си предан помощник.
— Джефри е истинска съкровищница от информация, макар че никой няма да научи нищо от него, докато той не сметне, че моментът е подходящ.
— Какво искаш да кажеш? — попита Малоун.
Марк заговори, разказвайки им случилото се през последните четирийсет и осем часа. Стефани слушаше със смесица от удивление и яд. Синът й говореше за братството с благоговение.
— Орденът на тамплиерите — каза Марк — е създаден от тайнствена група от деветима рицари, които пазели поклонниците по пътя към Светите земи, и се превърнал в конгломерат, състоящ се от десетки хиляди братя, пръснати в над девет хиляди имения. Крале, кралици и папи се бояли от тях. Никой, чак до Филип Четвърти през 1307 година не успял да им се противопостави. Знаете ли защо?