Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Всъщност не съм.
— За разлика от други. Припомни си, Христос бил разпнат в навечерието на шабат. Според закона не би могъл да бъде погребан след залез-слънце. — Марк посочи картината. — И въпреки това Сониер поръчал изображението, което ясно показва как носят тялото по тъмно.
Смисълът продължаваше да му убягва.
— Ами ако вместо да отнасят Христос в гробницата, всъщност го изнасят от нея, по тъмно?
Малоун не отговори.
— Чувал ли си за гностичните евангелия? — попита го Марк.
Чувал бе. Открити бяха по горното течение на Нил през 1945 г. Седем бедуини копаели в района, когато се натъкнали на човешки череп и запечатана урна. Смятайки, че съдържа злато, те разбили урната и намерили тринайсет подвързани в кожа сборника със старинни ръкописи. Не били точно книги, а нещо като техни предшественици. Прилежно изписаните страници с разкъсани краища съдържали текстове на древен коптски език и най-вероятно били съставени от монасите, живели в близкия манастир „Свети Пахомий“ през IV век. Съдържали четирийсет и шест християнски ръкописа, датиращи от II век, а самите ръкописи били подвързани през IV век. Впоследствие част от тях били изгубени, използвани като подпалки или изхвърлени, но през 1947 г. един местен музей се сдобил с останалите.
Той разказа на Марк каквото знаеше.
— Отговорът на въпроса защо монасите са заровили ръкописите можем да намерим в историята — каза Марк. — През четвърти век Атанасий, епископ на Александрия, написал писмо, което разпратил до всички църкви в Египет. В него постановявал, че само двайсет и седемте книги, съдържащи се в наскоро формулирания Нов завет, ще се смятат за Светото писание. Всички други еретически книги следвало да се унищожат. А нито един от четирийсет и шестте ръкописа от урната не съответствал на изискванията на епископа. Така че монасите от манастира „Свети Пахомий“ предпочели да скрият тринайсетте сборника, вместо да ги изгорят, вероятно изчаквайки промяна в настроенията на църковните водачи. Естествено, така и не се стигнало до подобна промяна. Вместо това римското християнство процъфтявало. Но, слава на бога, сборниците оцелели. Това са така наречените гностични евангелия. В едно от тях Петър пише: И докато разказваха какви неща са видели, отново видяха трима мъже да излизат от гробницата, а двама от тях подкрепяха третия.
Малоун се втренчи в последното изображение. Двама мъже подкрепяха трети.
— Гностичните евангелия са невероятни по съдържание — продължи Марк. — Според много учени евангелието на Тома, което е сред тях, може би е най-близко до истинските думи на Христос. Ранните християни изпитвали ужас от гностиците. Думата идва от гръцки, gnosis, и означава „знание“. Гностиците били начетени хора, но нововъзникващата католическа версия на християнството постепенно премахнала всяка гностична мисъл и учение.
— А тамплиерите са ги запазили?
Марк кимна.
— Гностичните евангелия, както и много други, които днешните теолози никога не са виждали, се намират в библиотеката на абатството. Тамплиерите били изключително либерални, що се отнася до Светото писание. Много неща могат да се научат от тези уж еретични писания.
— А как би могъл Сониер да знае за тези евангелия? Та те са открити десетилетия след смъртта му.
— Може би е имал достъп до по-добра информация. Нека ти покажа още нещо.
Малоун тръгна след него обратно към входа на църквата. Над вратата имаше издялана от камък кутия, върху която бяха изписани думи.
— Прочети надписа отдолу — каза Марк.
Малоун напрегна очи да разчете буквите. Много от тях бяха избелели и трудно се различаваха. Бяха на латински.
REGNUM MUNID ET OMNEM ORNATUM SAECULI CONTEMPSI, PROPTER AMOREM DOMININ MEI JESU CHRISTI: QUEM VIDI, QUEM AMAVI, IN QUEM CREDIDI, QUEM DILEXI
— В превод означава: „Възневидях царството на този свят, и всички преходни богатства, заради любовта към моя бог Исус Христос, когото видях, когото възлюбих, в когото вярвам, и когото почитам.“ — На пръв поглед интересно изказване, но съдържа няколко очебийни грешки. — Марк посочи с ръка. — Думите scoeculi, anorem, quen, и cremini са изписани погрешно. Сониер похарчил сто и осемдесет франка за издълбаване на надписа върху кутията и оцветяването на буквите, което за онова време било солидна сума. Знаем го, защото разписката е запазена и до днес. Положил доста усилия за проектирането на входа и все пак допуснал правописните грешки да останат. Лесно е можело да ги поправят, защото думите просто са изписани отгоре.