Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Така че единственият начин да спаси Акарин беше да разкрие, че и самата тя използва черната магия.
— Сония.
Тя погледна нагоре и видя, че Лорлън я изучава внимателно.
— Да, Разпоредителю?
Очите му се присвиха.
— Акарин научи ли те да четеш мислите на човек против волята му?
— Да.
— И сигурна ли си, че си разчела съзнанието на шпионина правилно?
— Сигурна съм.
— Къде беше в нощта, в която лорд Джолън загина?
— Бях с Върховния повелител.
Лорлън се намръщи.
— И какво правихте?
Сония се поколеба. Сега беше моментът да се разкрие. Но Акарин може би имаше причина да не желае тя да го прави. Той искаше в Гилдията да остане някой, който знае истината. „Ала каква полза от мен, ако той умре? По-добре да избягаме заедно. Ако Гилдията се нуждае от помощта ни, могат да се свържат с нас чрез пръстена на Лорлън”.
— Сония?
„В едно нещо съм сигурна. Няма да им позволя да убият Акарин”.
Тя си пое дъх и срещна погледа на Лорлън.
— Той ме учеше на черна магия.
Залата се изпълни с ахвания и възклицания. Сония видя с периферното си зрение как Акарин я зяпва, но тя не отмести поглед от Лорлън. Сърцето й биеше диво, чувстваше се зле, но се насили да продължи:
— Аз го помолих. Отначало той ми отказваше. Съгласи се едва след като беше ранен от шпионин на ичаните...
— Ти си изучавала черната магия доброволно? – възкликна Винара.
— Да, милейди – кимна Сония. – Когато Върховният повелител беше ранен, осъзнах, че ако той загине, няма да има кой да продължи борбата.
Лорлън погледна към Акарин.
— Сега със сигурност няма да остане такъв.
От думите му я побиха тръпки. Лорлън явно беше разбрал какво се опитва да постигне Акарин. Когато осъзна, че подозренията му се потвърждават, Сония изпита единствено горчивина.
Тя погледна към Акарин и беше изненадана от гнева, изписан върху лицето му. Девойката бързо извърна поглед. „Казах му, че ще действам според указанията му”. Тя почувства как съмненията й продължават да нарастват. „Къде сгреших? Дали току-що не разруших някой план, който не съм достатъчно умна да видя?”
Но Акарин не можеше да не е осъзнал, че тя ще разбере, че той се опитва да принесе в жертва себе си, за да остане тя в Гилдията. Би трябвало да се сети, че тя може да не е съгласна да го изостави.
— Сония.
С все още разтуптяно сърце, тя си наложи да се обърне към Лорлън.
— Акарин ли уби лорд Джолен?
— Не.
— Той ли уби свидетелката?
При този въпрос стомахът й се сви.
— Не знам. Не съм виждала тази свидетелка, така че не мога да отговоря. Мога да кажа само, че никога не съм го виждала да убива жена.
Лорлън кимна и погледна към Висшите магове.
— Има ли още въпроси?
— Да – обеди се Болкан. – Когато пристигнахме в седалището на Акарин, и двамата ви нямаше тук. Пристигнахте заедно по-късно Къде бяхте?
— В града.
— Защо?
— За да се разправим с поредния шпионин.
— Уби ли Акарин шпионина?
— Не.
Болкан се намръщи, но замълча. Лорлън погледна към Висшите магове, а после – към останалата част от залата.
— Има ли други въпроси?
Въпросът му беше посрещнат с мълчание. Сония въздъхна с облекчение. Лорлън кимна.
— Ще трябва да обсъдим какво...
— Почакайте!
Лорлън се обърна напред.
— Да, лорд Болкан?
— Имам още един въпрос. Към Сония.
Тя се застави да погледне към воина.
— Ти ли уби тази жена-ичани?
Сония почувства как я изпълва хлад. Тя погледна към Акарин. Той се беше вторачил в пода с изражение на умора и примирение.
„Какво значение, че ще го кажа? – помисли си тя. – По този начин само ще докажа, че вярвам на думите му”.
Тя вирна брадичка и се втренчи в Болкан.
В залата отекнаха възклицания. Болкан въздъхна и разтри слепоочията си.
— Казвах ви да не допускаме да се доближават един до друг – промърмори той.
— Да.
Глава 18
Присъдата на Гилдията
Веднага след като Лорлън обяви почивка за започване на разискванията, Денил бързо отиде при Ротан. Той бе видял реакцията на приятеля си при признанието на Сония – възрастният магьосник сякаш бе получил удар в лицето. Сега Ротан просто стоеше, забил поглед в пода. Денил застана до приятеля си и положи ръка на рамото му.
— Никога не спираш да ме изненадваш – рече внимателно той.
— Защо не ми каза истинската причина, поради която изгуби настойничеството над Сония?
Ротан поклати глава.
— Не можех. Той можеше да... е, вече го е направил. – Той погледна към Сония и въздъхна. – Аз съм виновен за всичко. Аз я убедих да се присъедини към Гилдията.