Върховният повелител

— Колко от всичко това знаеше Сония до момента?

— Всичко – отговори Акарин. – Както лорд Ротан отбеляза, тя случайно научи повече, отколкото трябваше, и аз взех мерки да накарам нея и бившия й наставник да си държат езика зад зъбите. Обаче наскоро реших да й разкрия истината.

— Защо?

— Осъзнах, че още някой трябва да знае за заплахата от страна на ичаните.

Очите на Лорлън се присвиха.

— И вие избрахте ученичка? Не магьосник, не някой от Висшите магове?

— Да. Тя е силна, освен това познава добре копторите, което би било от полза.

— Как успяхте да я убедите?

— Взех я да види един от шпионите и я научих да чете мислите му. Това, което видя, беше повече от достатъчно, за да я увери, че разказът ми за преживяванията ми в Сачака е истина.

Когато магьосниците осъзнаха какво означават думите на Акарин, залата се изпълни с глъчка. Погледите на Висшите магьосници се обърнаха към Сония. Тя почувства как лицето й пламва и се извърна.

— Казахте, че не можете да научите другиго на това умение – каза Лорлън тихо. – Излъгали сте.

— Не, не съм излъгал – усмихна се Акарин. – Не можех да обучавам другиго по онова време, защото щяхте да се сетите, че аз също съм бил обучен и щяхте да ме попитате къде е станало това.

Лорлън се намръщи.

— На какво друго сте научили Сония? – попита той.

Когато чу въпроса, тя почувства как кръвта й се вледенява.

Акарин се поколеба.

— Дадох й да прочете няколко книги, така че да може да разбере врага ни.

— Книгите от сандъка ви? Откъде ги намерихте?

— Намерих ги в един от коридорите под Университета. Били са оставени там от Гилдията, след като черната магия е била забранена, за в случай, че това познание стане отново необходимо. Сигурен съм, че сте прочели достатъчна част от тях, за да знаете, че казвам истината.

Лорлън погледна лорд Сарин. Старият алхимик кимна.

— Вярно е, според летописите, които намерих в сандъка. Проучих ги внимателно и по всичко личи, че са автентични. В тях се съобщава, че преди черната магия да бъде забранена преди пет столетия, употребата й е била нещо обичайно. Магьосниците са имали чираци, които са им давали сила в замяна на знания. Един от тези чираци е убил учителя си и след това изтребил хиляди, опитвайки се да завладее страната. След като загинал, Гилдията забранила черната магия.

Залата се изпълни с глъчка, която бързо премина във врява. Сония се заслуша внимателно и долови части от разговори.

— Откъде можем да сме сигурни, че в разказа му има някаква истина?

— Защо не сме чували за тези ичани?

Лорлън вдигна двете си ръце, призовавайки към тишина. Шумът утихна.