Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Според вас как ще реагира ученичката на Върховния повелител на изпращането му в изгнание?
Сония мълчеше и не помръдваше от мястото си.
Воините, които стояха край нея и Акарин, бяха издигнали около тях бариера, която блокираше всички звуци в стаята. Тя видя как магьосниците се събраха да дискутират. След продължително прекъсване Висшите магове се завърнаха по местата си и започнаха оживено обсъждане.
Акарин се помести леко към нея, без да я поглежда.
— Избра много неподходящ момент да проявяваш неподчинение, Сония.
Тя примигна, долавяйки гнева в гласа му.
— Нали не мислите, че ще им позволя да ви екзекутират?
Измина доста време преди той да й отговори.
— Искам да останеш тук и да продължиш борбата.
— И как ще го направя, когато Гилдията ще следи всяко мое движение?
— По-добре малко, отколкото никакви възможности. Ако не друго, поне ще могат да те извикат в краен случай.
— Ако разполагат с мен, те изобщо няма да се замислят дали да ви оставят жив – възрази тя. – Няма да им позволя да ме използват като извинение, за да ви убият.
Той понечи да се обърне към нея, но рязко се спря. Лорлън се изправи и удари гонга.
— Време е да отсъдим дали Акарин от семейство Делвон, Дом Велан, Върховен повелител на Гилдията на магьосниците, и Сония, негова ученичка, са виновни за престъпленията, в които са обвинени.
Той протегна ръка. Над нея се оформи светлинно кълбо, което се издигна към тавана. Останалите Висши магове го последваха вкупом и стотици светлинни кълба се понесоха над останалите магьосници. Заседателната зала грейна в ярка светлина.
— Отсъждате ли, че Акарин от семейство Делвон, Дом Велан е виновен за убийството на лорд Джолън, неговото семейство и прислуга?
Няколко от кълбата грейнаха в червено, но повечето останаха бели. Висшите магове дълго време останаха с втренчени погледи и Сония осъзна, че те броят кълбата. Когато се обърнаха към Лорлън, всеки един от тях кимна по веднъж.
— Мнозинството гласува отрицателно – обяви Лорлън. – Отсъждате ли, че Акарин от семейство Делвон, Дом Велан, е виновен за търсенето на познание, обучаването, практикуването и в допълнение към предишното обвинение, убиване чрез черна магия?
Всички кълба едновременно станаха червени. Лорлън не изчака Висшите магове да ги преброят.
— Мнозинството гласува утвърдително – обяви той. – Отсъждате ли, че Сония, ученичка на Върховния повелител, е виновна за търсенето на познание и, в допълнение на предишното обвинение, обучаване, практикуване и убиване чрез черна магия?
Кълбата останаха червени. Лорлън бавно кимна.
— Мнозинството гласува утвърдително. Според закона наказанието за това престъпление е екзекуция. Ние, Висшите магове, обсъдихме доколко това наказание е уместно в светлината на представените доказателства. Предпочитаме да отложим изпълнението му, докато не бъде потвърдена истинността им, но предвид естеството на престъплението, смятаме, че трябва да бъдат взети незабавни мерки. – Той замълча за миг. – Решихме, че Акарин ще бъде наказан с изгнание.
Залата се изпълни с гласовете на обсъждащите присъдата магьосници. Сония дочу няколко слаби протеста, но никой от магьосниците не надигна глас да възрази.
— Акарин от семейство Делвон, дом Велан, повече не сте добре дошъл в Обединените земи. Ще бъдете съпроводен до най-близката невлизаща в Обединените земи страна. Приемате ли присъдата ни?
Акарин погледна краля и падна на едно коляно.
— Ако кралят го желае.
Владетелят повдигна вежда.
— Желая го – рече той.
— Тогава ще приема.
Акарин се изправи сред пълно мълчание. Лорлън въздъхна с облекчение. Той се обърна към Сония.
— Сония. Ние, Висшите магове, решихме да ти дадем втори шанс. Ще останеш в Гилдията при следните условия: трябва да се закълнеш, че никога повече няма да използваш черна магия, няма да напускаш територията на Гилдията и няма да обучаваш други. Приемаш ли присъдата?
Сония гледаше Лорлън и не можеше да повярва на ушите си. Гилдията беше изпратила Акарин в изгнание, а на нея й беше простила, макар двамата да бяха извършили едно и също престъпление.
Но всъщност не беше така. Акарин бе техен водач и неговото престъпление изглеждаше много по-ужасно, защото от него се очакваше да представлява ценностите на Гилдията. Тя беше просто една възприемчива млада жена. Момиче от копторите, което лесно може да бъде покварено. Те вярваха, че тя е била подведена, а Акарин е приел доброволно черната магия. А в действителност тя беше избрала доброволно да бъде обучена, а той бе действал под принуда.