Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Те се обърнаха и замислено погледнаха към ученичката.
— Защо Акарин се опита да прикрие участието на Сония? – зачуди се Сарин.
— И защо тя реши да го разкрие? – додаде Винара.
— Може би той иска да е сигурен, че ще остане поне един човек, който да може да се бори със сачаканците – каза Сарин. После се намръщи. – Това трябва да ни подскаже, че само книгите не са достатъчни.
— Може би просто иска да я защити – каза Винара.
— Лорд Болкан – разнесе се глас до тях.
Воинът вдигна изненадано глава.
— Да, Ваше величество?
Главите на всички се обърнаха към краля. Той се беше облегнал на празния стол на Върховния повелител и ясните му зелени очи проблясваха.
— Смятате ли, че Гилдията е способна да прогони Акарин от Обединените земи?
Болкан се поколеба.
— Честно казано, не знам, Ваше величество. Дори да успеем да го направим, това ще изтощи повечето от магьосниците ни. А ако тези сачакански магьосници наистина съществуват, те могат да открият в това идеалната възможност да ни нападнат.
Младият крал обмисли думите му.
— Разпоредителю Лорлън, смятате ли, че той ще се подчини, ако му бъде наредено да напусне Обединените земи?
Лорлън примигна изненадано.
— Имате предвид... изгнание?
— Да.
Върховните магьосници се спогледаха замислено.
— Най-близката невлизаща в Обединените земи страна е Сачака – посочи Болкан. – Ако разказът му е истина...
Лорлън се намръщи, после плъзна ръка в джоба си. Пръстите му докоснаха пръстена.
— Акарин?
— Да?
— Ще приемеш ли изгнание?
— Вместо да се измъкна с бой оттук? – Лорлън улови развеселена нотка. – Надявах се на нещо по-добро.
Последва мълчание.
— Акарин? Нали знаеш къде ще те изпратят?
— Знам.
— Да се опитам ли да ги убедя да те изпратят някъде другаде?
— Не. Това означава да ме изпратят много далеч от Киралия. А Гилдията ще има нужда от магьосниците, които ще бъдат назначени за мой ескорт, в случай, че ичаните ни нападнат.
Той замълча отново. Лорлън погледна към останалите магьосници. Те го гледаха очаквателно.
— Акарин? Кралят очаква отговор.
— Много добре. Опитай се да ги уговориш да задържат Сония тук.
— Ще видя какво мога да направя.
— Мисля, че можем да опитаме да го убедим да си отиде с мир – каза Лорлън. – Алтернативата, ако желаете да избегнете сблъсък, е да му позволите да остане тук като затворник.
Кралят кимна.
— Глупаво е да затваряте в килия мъж, когото не можете да контролирате, а всички трябва да видят, че той е наказан, както посочи лейди Винара. Но заплахата от Сачака трябва да бъде разследвана и потвърдена. Ако се окаже прав и на него може да се разчита, ще го намерим и ще се посъветваме с него.
Болкан се намръщи.
— Бих искал да го разпитам допълнително.
— Ще го направите по пътя към границата. – Очите на краля бяха сурови.
Останалите се спогледаха разтревожено, но никой не възрази.
— Мога ли да кажа нещо, Ваше величество?
Всички се обърнаха и видяха Ротан да стои в подножието на стълбището.
— Позволявам ви – отвърна кралят.
— Благодаря. – Ротан се поклони ниско, след което погледът му обходи Висшите магове. – Бих искал, когато съдите Сония, да имате предвид младостта и впечатлителността й. Известно време тя бе държана като затворничка. Не знам как е успял да я убеди да му помогне. Тя е упорита и добросърдечна, но когато я убедих да се присъедини към Гилдията, аз я окуражих да прогони недоверието си към магьосниците. Може би това я е накарало да преодолее недоверието си към Акарин. – Той леко се усмихна. – Мисля, че щом разбере, че е била измамена, тя ще се накаже сама много по-добре, отколкото всеки от нас би могъл.
Лорлън погледна краля. Той кимаше.
— Ще обмисля думите ви, лорд...
— Ротан.
— Благодаря ви, лорд Ротан.
Ротан се отпусна на едно коляно, след което се надигна и се отдалечи. Владетелят го изпрати с поглед, след което забарабани с пръсти по облегалката на креслото на Върховния повелител.