Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Значи те щяха да й позволят да остане във временна безопасност, подкрепяна от Гилдията, а Акарин щеше да бъде прогонен от Обединените земи в най-близката несъюзническа страна, която беше... Тя затаи дъх.
Сачака.
Изведнъж Сония усети, че не й достига дъх. Те щяха да го изпратят в ръцете на враговете му. Не можеха да не се досещат, че ако разказът му е верен, то той ще умре.
„Но така няма да се налага да влизат в битка, която могат да изгубят”.
— Сония – повтори Лорлън. – Приемаш ли присъдата?
— Не.
Тя се изненада от гневната нотка в гласа си. Лорлън я зяпна стреснато, след което погледна Акарин.
— Остани – каза й Акарин. – Няма смисъл и двамата да отиваме.
„Не и ако отиваме в Сачака – помисли си тя. – Но ако сме двамата заедно, може и да оцелеем”. Тя можеше да му помага със силата си. Ако останеше сам, той постепенно щеше да отслабне. Тя се вкопчи в тази малка надежда и се обърна към него.
— Обещах на Такан да се грижа за вас. Смятам да спазя обещанието си.
Той присви очи.
— Сония...
— И не ми казвайте, че само ще ви преча – прошепна тя, осъзнавайки, че е заобиколена от много хора. – Това не ме спря преди, няма да ме спре и сега. Знам къде ще ви изпратят. И независимо дали ви харесва или не, идвам с вас.
Тя се обърна към магьосниците и извиси глас.
— Ако изпратите Върховния повелител Акарин в изгнание, трябва да изпратите и мен. По този начин, когато се вразумите, той може още да е жив и в състояние да ви помогне.
Залата утихна. Лорлън я погледна втренчено, след което се обърна към Висшите магове. Сония можеше да види чувството за поражение и разочарованието, изписани върху лицата им.
— Не, Сония! Остани тук!
Щом тя чу този глас, стомахът й се сви. Сония събра смелост и погледна към Ротан.
— Съжалявам, Ротан – каза тя, – но няма да остана.
Лорлън си пое дълбоко дъх.
— Сония, мога да ти дам само още един шанс. Приемаш ли присъдата ни?
— Не.
— Тогава нека се знае из целите Обединени земи, че Акарин от семейство Делвон, дом Велан, бивш Върховен повелител на Гилдията на магьосниците, и Сония, бивша ученичка на Върховния повелител, са осъдени на изгнание заради изучаването на черна магия, практикуването й и убиването чрез нея.
Той се обърна към лорд Болкан и тихо му каза нещо. След това слезе по стъпалата, отиде до кръга от воини и спря на крачка от Акарин. Протегна ръце и сграбчи черната мантия. Сония чу как платът се раздира.
— Прокуждам те, Акарин. Не влизай повече в земите ми.
Акарин го гледаше безмълвно. Разпоредителят се обърна и приближи Сония. За миг срещна погледа й, сведе очи, хвана я за ръкава и го откъсна.
— Прокуждам те, Сония. Не влизай повече в земите ми.
Той се обърна рязко и се отдалечи. Сония погледна скъсания си ръкав. Скъсаното бе съвсем малко, колкото един пръст. Толкова дребен жест, но толкова категоричен.
Висшите магове се изправиха и заслизаха по стъпалата. Сърцето на Сония се сви, когато лорд Болкан влезе в кръга и се приближи до Акарин. Докато той разкъсваше черната мантия и изговаряше ритуалните думи, останалите Висши магове се наредиха зад него и Сония осъзна, че те очакват реда си.
Когато Болкан я приближи, тя се насили да гледа, докато воинът раздираше мантията й и произнасяше ритуалните думи. Наложи се да събере цялата си смелост, но успя да издържи погледа му и не сведе очи, докато останалите магьосници се изредиха.
Когато и последният Висш маг извърши ритуала, Сония въздъхна с облекчение. Тогава цялата Гилдия се надигна от местата си. Но вместо да излязат през вратата на Заседателната зала, те започнаха да се приближават към Акарин един по един.
Изглежда, щеше да се наложи да изтърпи церемонията по отхвърлянето още много, много пъти.
Тази мисъл я смути. Събра целия си кураж, за да се изправи пред тях. Стоеше неподвижно, докато магьосниците, които я бяха обучавали, се спираха, за да разкъсат мантията й с изписано на лицата им разочарование или неодобрение. Ритуалните думи на лейди Тия едва се чуха и тя побърза да се отдалечи. Лорд Ийкмо я погледна изпитателно, след което тъжно поклати глава. Накрая останаха само няколко магьосници. Тя вдигна глава тъкмо когато влизаха в кръга и стомахът й се сви.
Ротан и Денил.
Някогашният й наставник бавно приближи Акарин. Погледна го с пламналите си от гняв очи и тогава устните на Акарин се размърдаха. Тя не можа да чуе какво му каза, но гневът в погледа на Ротан угасна. Той промърмори нещо в отговор и Акарин кимна веднъж. Мръщейки се, Ротан се приближи, за да разкъса мантията на Акарин. Той изрече ритуалните думи и се приближи към нея, без да откъсва поглед от пода.