Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Имат ли висшите магове въпроси към Акарин?
— Да – избоботи Болкан. – Колко на брой са тези магьосници изгнаници?
— Някъде между десет и двайсет – отговори Акарин. От няколко места в залата се чу кикотене. – Но те всеки ден черпят сила от своите роби, които имат магически потенциал, равен на нашия. Представете си черен магьосник с десет роби. Ако черпи сила от половината от тях веднъж на всеки няколко дни, само за седмици ще стане стотици пъти по-силен от всеки магьосник от Гилдията.
След тези негови думи настана тишина.
— Но тази сила изчезва, след като е изразходвана – отбеляза Болкан. – След битка черният магьосник отслабва.
— Да – отговори Акарин.
— Умният нападател първо би се разправил с робите – каза Болкан замислено.
— Защо не сме чували за тези ичани по-рано? – отекна из залата гласът на Разпоредителя Кито. – Всяка година през Сачака минават търговци. Понякога съобщават, че са видели магове в Арвис, но никога не са споменавали черни магьосници.
— Ичаните са изгнаници. Те живеят в пустошта и изобщо не се говори за тях в Арвис – отговори Акарин. – А сачаканският кралски двор е арена на опасни политически битки. Сачаканските магьосници пазят в тайна какви са силите и уменията им. Естествено, че не биха разкрили пред киралийските търговци и дипломати нещо, което не споделят дори със сънародниците си.
— Защо тези ичани искат да нападнат Киралия? – попита Болкан.
— По много причини – сви рамене Акарин. – Подозирам, че преди всичко искат да възстановят положението си и влиянието си в Арвис, но мнозина искат да си отмъстят за Сачаканската война.
Болкан се намръщи.
— Една експедиция до Арвис може да потвърди дали това е истина.
— Всеки, разпознат като магьосник от Гилдията, ще бъде убит, ако се добере до ичаните – рече Акарин. – А и подозирам, че малцина в Арвис са наясно с амбициите на Карико.
— Тогава как да се уверим, че говорите истината? – попита Винара. – Ще се съгласите ли да прочетем мислите ви?
– Не.
— Това трудно ще ни накара да ви се доверим.
— Този, който влезе в съзнанието ми, може случайно да научи тайната на черната магия – отбеляза Акарин. – Не мога да поема този риск.
Винара присви очи. Погледна към Сония.
— Тогава може би Сония?
— Не.
— Тя също ли е изучавала черната магия?
— Не. Но й споделих информация, която не може да бъде разкривана, освен при крайна необходимост.
Сърцето на Сония се разтуптя. Тя заби поглед в пода. Той беше излъгал заради нея!
— Истина ли е разказът на Ротан? – попита Винара.
— Да.
— Признавате, че сте поели наставничеството над нея само, за да накарате двамата с Ротан да си мълчат?
— Не, поех наставничеството над Сония също и защото тя има огромен потенциал. Потенциал, който ще е жалко да бъде пренебрегнат. Установих, че е честна, трудолюбива и извънредно надарена.
Сония го погледна изненадано. Почувства диво желание да се ухили, но успя да се сдържи.
После осъзна какво се опитва да постигне той и веднага изстина.
Той искаше да ги убеди да я оставят в Гилдията, защото тя притежава умения и информация, които може да им потрябват. Дори и да не му повярваха, можеше да се съжалят над нея. Тя беше негова заложничка. Той я беше подлъгал да й помага. Може би дори щяха да й простят. В края на краищата тя само беше прочела няколко книги, и то подстрекавана от Акарин.
Тя се намръщи. Това представяше Акарин в още по-неблагоприятна светлина. И той ги насърчаваше да гледат на нещата по този начин. Откакто беше научила истината от роба-ичани, тя таеше надеждата, че ако Гилдията разбереше как стоят нещата, магьосниците биха могли да му простят. Но сега Сония се запита дали Акарин изобщо е обмислял тази възможност.
Ако той не разчиташе да му простят, какъв тогава беше планът му? Със сигурност не можеше да допусне те да го екзекутират. Не, ако се стигнеше дотам, той можеше да си пробие път и да избяга. Дали щеше да успее?
Тя за пореден път се опита да прецени каква част от силата си е изразходвал той в битката с жената-ичани. Сърцето й се разтуптя бясно, когато съобрази, че той може и да е твърде слаб, за да избяга от Гилдията.
Освен ако тя не му дадеше цялата си сила, включително и взетата от жената-ичани. Всичко, което трябваше да направи, беше да го докосне и да му предаде силата. Но воините около тях щяха да се опитат да я спрат. Щеше да й се наложи да се бие с тях. Но тогава, естествено, те щяха да разберат, че тя разполага с повече сила, отколкото би трябвало. След което нямаше да са склонни да й простят.