Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Последва минута тишина, след което се разнесе глас.
— Аз имам, Разпоредителю.
Гласът на Ротан беше ясен и спокоен. Всички в залата се обърнаха към алхимика. Лорлън го зяпна изненадано.
— Лорд Ротан – насили се да изрече той. – Моля, слезте на площадката.
Ротан се спусна по стълбите и застана до Болкан. Погледът му беше вперен в Акарин и гневът му ясно си личеше. Лорлън забеляза, че Акарин също го гледа. Той плъзна ръка в джоба си и почувства гладкостта на пръстена.
— Помолих го да мълчи – каза Лорлън.
— Очевидно не си бил достатъчно настоятелен.
Ротан се отпусна на едно коляно и се закле. След като отново се изправи, той погледна към Висшите магове.
— Преди около две години Сония ми каза, че Върховният повелител практикува черна магия.
Залата се изпълни с шепот и мърморене.
– Каза, че го е видяла да черпи сила от прислужника си. Тогава тя не знаеше какво е видяла, но аз го разбрах. Аз... – Той наведе поглед. – Слушал съм твърде много за силата на Върховния повелител и се страхувах от онова, което може да стори, ако Гилдията се изправи срещу него. Поколебах се да говоря. Преди да реша какво да правя, Върховният повелител узна, че сме разкрили тайната му. Той настоя да поеме наставничеството на Сония и оттогава тя е негова заложница, която гарантира мълчанието ми.
Залата се изпълни с възмутени и гневни викове. Лорлън въздъхна с облекчение. Ротан беше скрил участието на Лорлън и не рискуваше нищо, като разкриваше своето. Тогава той се досети защо Ротан бе поискал да говори. Разкривайки положението на Сония като жертва на Акарин, той й даваше надежда да бъде оправдана.
Лорлън огледа залата и видя ужас и загриженост по лицата на магьосниците. Той забеляза, че Денил е зяпнал изненадано Ротан.
Видя и че всички ученици вече я гледаха съчувствено и дори с възхищение. Дълго време бяха смятали, че тя е несправедливо фаворизирана от Върховния повелител. Вместо това се оказваше, че е била затворничка.
— Дали все още е? – зачуди се Лорлън.
— Не.
Погледът на Лорлън се отмести от Акарин към Сония. Той си спомни как тя се подчиняваше на всяка дума на Акарин, когато ги бяха задържали в подземната стая. Припомни си изражението на лицето й, когато се приближаваше към него във фоайето. Нещо се бе променило в отношението й към него. Лорлън потръпна от нетърпение. След това отново вдигна ръка. Магьосниците неохотно замълчаха. Той погледна към Ротан.
— Имате ли да ни казвате още нещо, лорд Ротан?
— Не, Разпоредителю.
Лорлън се обърна към залата.
— Някой разполага ли с други доказателства, които може да предложи на това Изслушване? – След като никой не се обади, той погледна към Акарин. – Акарин от дома Велан, ще отговаряш ли правдиво на нашите въпроси?
Ъгълчето на устата на Акарин потрепна.
— Да.
— Закълни се тогава.
Акарин вдигна поглед над главата на Лорлън и се отпусна на едно коляно.
— Заклевам се, че всичко, което ще кажа на това Изслушване, ще бъде чистата истина.
В Заседателната зала настъпи пълна тишина. Когато Акарин се изправи, Лорлън се обърна към Сония.
— Сония, ще отговаряш ли правдиво на въпросите ни?
Очите й се разшириха.
— Да.
Тя коленичи и изрече клетвата. Когато се изправи, Лорлън се замисли върху въпросите, които искаше да зададе. „Ще започна с обвиненията” – реши той.
— Акарин – обърна се той с лице към бившия си приятел. – Ти ли уби лорд Джолън.
– Не.
— Изучавал ли си и практикувал ли си черна магия?
— Да.
В залата се надигна шум, който бързо утихна.
— Откога изучаваш и практикуваш черната магия?
Между веждите на Акарин се образува лека бръчка.
— За пръв път... преди осем години, преди да се върна в Гилдията.
Разкритието му бе последвано от пълно мълчание, но изведнъж залата се изпълни с глъч.
— Сам ли се научи или някой те обучи?
— Научих го от друг магьосник.
— Кой беше този магьосник.
— Никога не научих името му. Знаех само, че е сачаканец.
— Значи не е от Гилдията.
— Не.
Сачаканец? Лорлън се намръщи и усети как в гърдите му се надига лошо предчувствие.
— Обясни ни как така си научил черната магия от един сачакански магьосник.
Акарин се усмихна.
— Чудех се кога ли ще ме попитате това.
Глава 17
Ужасната истина
Когато Акарин започна да разказва, Сония затвори очи. Той описа набързо пътешествието си в търсене на знания за древната магия, и как издирванията му са го отвели в Сачака. Тонът му беше ироничен, сякаш се чудеше как може да е бил толкова глупав на младини.