Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Не, не си виновен. Нямаше как да знаеш какво ще се случи.
— Така е, но аз я накарах да преодолее съмненията си, за да заеме мястото си сред нас. И тя сигурно е направила същото за... за...
— Ами ако всичко това е истина? Тогава е имала добра причина да постъпи така.
Ротан го погледна безизразно.
— Какво значение има? Тя току-що си изпроси собствената екзекуция.
Денил огледа залата и забеляза израженията по лицата на краля и Висшите магове. Те изглеждаха разтревожени и напрегнати. След това погледна към Сония и Акарин. Сония стоеше изправена и изпълнена с решимост, макар той да усети, че голяма част от това беше поза. Лицето на Върховния повелител беше... овладяно. Когато Денил се взря по-внимателно, той забеляза, че Акарин гневно стиска зъби.
„Той не е искал Сония да разкрие толкова много” – помисли си Денил. Но въпреки това двамата стояха близо един до друг. Денил кимна замислено.
— Не съм убеден в това, Ротан.
Щом Висшите магове се върнаха по местата си, те започнаха да излагат мненията на членовете на школите им. Лорлън ги слушаше внимателно.
— Мнозина не могат да повярват на тази история – каза Винара, но както посочиха някои, ако той е искал да оправдае действията си с някаква изфабрикувана история, щеше да измисли нещо далеч по-убедително от това.
— Моите воини също го намират за изключително притеснително – додаде Болкан. – Според тях не бива да се изключва вероятността Акарин да казва истината и ние да сме изправени пред заплахата от сачаканско нападение. Това трябва да се разследва допълнително.
Сарин кимна.
— Да, моите хора са съгласни с това. Мнозина питат дали в книгите има информация, която може да ни помогне да се защитим в случай на нападение. Боя се, че няма. Ако Акарин казва истината, ние може би имаме нужда от него.
— Аз също бих желал да го разпитам допълнително – каза Болкан. – При обикновени обстоятелства щях да поискам да бъде задържан, докато твърденията му бъдат доказани.
— Не можем да го задържим насила – напомни му Винара.
— Така е. – Болкан сви устни и погледна към Лорлън. – Смятате ли, че ще ни сътрудничи?
Лорлън сви рамене.
— Досега не се е противил.
— Това не означава, че няма да го направи – каза Винара. – Възможно е просто да правим онова, което е предвидил. А ако поемем по различен път, току-виж стане неотзивчив.
Сарин се намръщи.
— Ако е имал намерение да ни подчини със сила, досега да се е опитал.
— Очевидно няма намерение да го прави – съгласи се Болкан. -Макар че целта на цялата история за сачаканските магьосници може да е просто да ни обърка и забави.
— Да ни забави за какво? – попита Сарин.
Болкан повдигна рамене.
— Нямам представа.
— Но ние не можем просто да го пуснем – рече твърдо Винара. – Акарин си призна, че практикува черна магия. Независимо дали е извършил убийствата или не, ние не можем да проявяваме толерантност към някой, който е нарушил един от най-строгите ни закони Акарин трябва да бъде наказан.
— Съответното наказание е екзекуция – напомни й Сарин. – Вие ще продължите ли да ни сътрудничите, ако знаете, че накрая ви чака това?
— А и той със сигурност ще се възпротиви на опитите ни да обуздаем силата му. – Винара въздъхна. – Колко всъщност е силен, Болкан?
Воинът се замисли.
— Зависи. Казва ли ни истината? Според него един черен магьосник с десет роби може за няколко седмици да достигне силата на стотина магьосници от Гилдията. Той се върна преди осем години, макар да твърди, че е започнал да използва черната магия едва преди пет. Пет години са доста време за подсилване, дори ако доскоро е използвал само един прислужник.
— През това време се е изправил срещу петима роби – отбеляза Сарин. – Това пък го е отслабило.
Болкан кимна.
— Може да не е толкова силен, колкото си мислим. Но ако не ни казва истината, то ситуацията може да е много по-зле. Може отдавна да е започнал да трупа сила. Може дори да е убивал хора в града. Да не забравяме и лорд Джолън и домакинството му. – Болкан въздъхна. — Дори да съм сигурен в неговата почтеност и сила, има още един фактор, който прави невъзможни предвижданията за това какво ще се случи, ако се опитаме да използваме сила.
— И какъв е той? – попита Винара.
Болкан се извърна наляво.
— Погледнете внимателно Сония. Усещате ли го?
Те се извърнаха и се втренчиха в ученичката.
— Сила – каза Сарин.
— Да – потвърди Болкан. – И то огромна. Тя все още не се е научила да я крие толкова добре като него. – Воинът се замисли. – Сония каза, че той е започнал да я обучава на черна магия преди две нощи. Не знам колко време отнема обучението, но той твърди, че е усвоил същината й в един урок. Когато миналата седмица Сония тренираше на Арената, тя нямаше тази аура около себе си. Сигурен съм, защото щях да я усетя. Смятам, че източникът на тази сила е онази жена, която призна, че е убила. Сония няма как да е станала толкова силна за една нощ, убивайки най-обикновен човек.