Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Когато чух тази дума, изтръпнах. Толкова дълго я бяхме шептели тайнствено между нас във връзка с картината на Ботичели, че бях напълно забравила за обикновената й употреба. И двамата едновременно погледнахме към дон Феранте, за да видим реакцията му.
Той погледна приятеля ми в очите и бавно изрече:
— Именно! Ново начало!
Добре де, това си бе достатъчно многозначително, но не ни подсказваше нищо. Надигнах глава, за да видя луната. След като всички факли наоколо бяха изгасени, тя изглеждаше още по-ярка. И изведнъж видях как шафраненожълтият диск започва да изчезва пред очите ми, сякаш някой бе отхапал от него! След малко захапката стана още по-голяма и по-голяма. Хората наоколо ахнаха. Но какво означава това? Да не би да е краят на света? Да не би да се е появил някакъв гигантски небесен звяр, който е решил да изяде нашата луна подобно на прегладнял вълк? Мадонна!
Брат Гуидо усети страха ми, защото аз не закъснях да сграбча ръката му.
— Спокойно! — изрече тихо. — Това е просто затъмнение на Луната — Земята минава между слънчевите лъчи и Луната, а тъй като живеем върху плосък диск, се създава впечатлението, че Луната изчезва. Обаче тя си е все там и след не повече от час отново ще блесне!
Преглътнах и промърморих:
— Ама през нощта няма слънце!
— Слънцето го има постоянно, скъпа моя! Независимо дали ние го виждаме или не, то си е все там — обади се кралят, отново с многозначителен тон.
— Въпреки че подобно събитие може да се случи и със Слънцето — отбеляза предпазливо приятелят ми.
Усетих как кралят се вцепенява.
— Защото, макар и много рядко, понякога Слънцето просто минава зад Луната по същия начин. Защото всички небесни тела се въртят около Земята, а понякога Луната блокира гледката ни към Слънцето!
— Имате грешка, милорд! Според мен само Луната може да бъде покрита по този начин! — отбеляза надменно кралят.
— Нищо подобно! — отбеляза безгрижно брат Гуидо, в блажено неведение за опасността. — Подобни феномени се случват още от библейски времена. „И през този ден, каза Господ, ще накарам Слънцето да се скрие още по обед, и ще затъмня Земята посред бял ден!“ Написано е в Стария завет, в Книгата на пророк Амос.
— Да, ама с облаци! — отсече дон Феранте. — Слънцето никога не може да бъде победено, защото в противен случай всички ще загинем! — Тук в главата ми се събуди някакъв спомен. Опитах се да се сетя къде другаде бях чувала нещо подобно. — Това е най-могъщото светило в небесата! — допълни кралят.
— По-могъщо дори от Господ Бог? — присви вежди брат Гуидо.
Дон Феранте побърза да отстъпи. Очевидно не беше напълно готов да се опълчи на Всемогъщия.
— Исках да кажа само, че слънцето управлява цялата природа — часовете от деня, сезоните… — Вторачи многозначително очи в своя противник, обаче монахът пропусна този поглед, защото вярващият в него отново бе взел превес над учения.
— Да де, обаче Земята не се управлява от него — отсече. — Нито пък Луната! Няма по-голямо доказателство за това от случващото се тази вечер.
Тук дон Феранте вече бе готов с отговора:
— Да де, обаче има и такива, които твърдят, че Слънцето е центърът на цялото мироздание и че всички останали небесни тела се въртят около него! Някои от тези хора са велики личности, които ние познаваме много добре!
Брат Гуидо отново пропусна намека и фанатично се провикна:
— Еретици, сир!
Притворих ужасено очи, защото брат Гуидо бе станал твърде недодялан в аргументите си и стига ушите ми да не ме лъжеха, току-що бе обидил жестоко краля на Арагон и Неапол, наричайки го еретик. Групичките придворни, насъбрали се около нас под отвора в купола, изведнъж се смълчаха, за да слушат нашия разговор.
Наложи се да сръгам приятеля си, за да му напомня да не излиза от ролята си. И побързах да замажа положението с думите:
— Според някои може и да са такива. Но не и според мен! Мисля, че римляните са уловили вярно нещата — Сол Инвиктус, Непобедимото Слънце! Защото не беше ли казал поетът… — Напрегнах ум, за да си спомня. — Ах, да! „Слънцето осветява всички наши намерения със своята светлина!“
Брат Гуидо ме погледна изумено. Обаче вие не се изненадвайте. Защото един от най-големите таланти на всяко уважаващо себе си работещо момиче е да запомня по някоя друга фраза, израз или умен цитат, та да го цитира пред клиентите си. Това е крайъгълният камък на ласкателството и всички мъже го обичат, били те монарси или монаси.