Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— И си сигурна, така ли? Сигурна си, че това е същият човек? Същият, когото си видяла на Виа Нило и същият „свещеник“ от църквата „Сан Лоренцо Маджоре“? Защото надали е необходимо да ти напомням, Лучана, че църквата бе разрушена почти до основи при земетресението!
Аз вирнах непреклонно брадичка и отсякох:
— Да, но ние избягахме!
С това вече не можеше да не се съгласи. Въздъхна и рече:
— Добре тогава. Да приемем, че ти си права и че Прокажения действително е убиецът на всички досега. Но и моята позиция е последователна. Както многократно вече съм казвал, единственият ни шанс да запазим живота си е да разкрием тайната на картината, след което вече ще разполагаме с предимство пред онези, които ни търсят. Но ако този човек не е нашият убиец, то тогава защо ни помага в театъра, който разиграваме, като крием истинската си самоличност от нашите могъщи домакини?
Внезапно ми хрумна нещо.
— Може пък да преследва мен, а не теб! Възможно е с убийството на брат Ремиджо да е решил, че се е отървал от теб. А ако е тръгнал след нас от Фиезоле, може да е решил, че ти си просто монах, когото абат Джайлс е изпратил да ме придружава до Пиза, за да ме пази.
— Тогава как ще обясниш случилото се с чичо ми? — преглътна с мъка той последната дума.
— Вероятно просто се е натровил с отвратителните стриди — отговорих, макар да си знаех, че изобщо не е така.
— Тогава защо в предсмъртния си час той ми каза да следвам светлината към „Бисто“?
— Защото умираше. Независимо дали е бил натровен от стридите или от нарочно поставена в тях отрова, пак щеше да ти даде същите инструкции.
— А защо Ток ни погна?
Мозъкът ми защрака бързо, за да измисли разумно обяснение.
— Защото, след като чичо ти почина, братовчед ти реши да те премахне като съперник! — възкликнах накрая. — Може би мотивите на Николо нямат нищо общо с картината.
— И въпреки това вече знаем, че чичо ми е бил един от Седмината и че Николо трябва да е наследил мястото му в тази конспирация.
— Едното не следва от другото. Възможно е истинският Николо да не знае нищо за Седмината. А ти, така да се каже, наследи твоята роля в заговора, когато чичо ти ти предаде пръстена и каза да следваш светлината на „Бисто“. Възможно е той да е преценил Николо като неподходящ за участие в този съюз. Ти сам каза, че той е безполезен педал, който мисли повече как да се съеши с малки момченца, отколкото коя книга да прочете. Това бяха мои думи, а не твои, разбира се! — побързах да допълня извинително.
— Но като цяло си напълно права — съгласи се кисело той.
— Е, добре тогава. Възможно е Прокажения да не е наясно с твоята самоличност. Ако пък ни е следвал чак от Флоренция, трябва да признаеш, че сега изглеждаш много по-различно, отколкото безличния монах в Пиза, който бе прекарал три дена на път в собствената си мръсотия. А сега — погледнах го в очите в сумрачната светлина на свещите, — ти си истински принц!
— Щом казваш. Та значи смяташ, че в настоящия момент той няма да предприеме нищо срещу теб, защото смята, че си под закрилата на Николо дела Торе — един от седмината господари, за които работи?
— Че защо не? От едно умно работещо момиче се очаква да сменя лесно страната, която е взело, и да се вкопчва в богаташа, който му предлага закрила! Защото ти наистина би могъл да ме защитиш, да ми осигуриш всички удобства, да купиш мълчанието ми. Вероятно сега той си мисли, че вече не съм опасна. Може и да знам тайните на „Пролетта“, обаче вече се намирам в компанията на един от съзаклятниците, и ако разкрия онова, което знам, бих застрашила и богатството, и позициите ти. Но пък защо да го правя, щом вече си мой покровител? Възможно е той да си мисли, че засега е достатъчно само да ме наблюдава, да ме следва на всяка крачка. Защото, ако наистина бях твоя държанка, ти би се ядосал много, ако с мен се случи нещо лошо — дотолкова, че дори да застрашиш това тяхно начинание. Може би ме отчитат като безопасна, докато не се ожениш, след което вече ще стана напълно излишна.
— Много добре — кимна брат Гуидо. — Да предположим тогава, че той те е проследил до „Санта Кроче“, където, вместо мен, е убил брат Ремиджо. После тръгва след теб към Пиза заради името ми…