Тайната на Ботичели

Брат Гуидо се извърна към това фалшиво небе, дивейки се на необичайната дупка.

— Това е „окулус“ — побърза да ни осведоми дон Феранте. — Служи като огледало за кръглото небе над нас. — Извиси глас за по-голям поетичен ефект и всички около него застинаха в очакване на думите му. — Дио Касий е казал: „Благодарение на купола си Пантеонът наподобява на самия небесен свод!“

На мен обаче не ми направи особено впечатление. Нямаше никакво съмнение, че цитира думи, които се бе постарал да наизусти преди не повече от час, само и само да впечатли двора си. Поради което не можах да сдържа устните си да не се изкривят от презрение.

— Напълно вярно! — не остана назад и брат Гуидо. — Пантеонът е истинско олицетворение на римския стремеж към съвършенство в структурната цялост и философската хармония на нещата!

Това изявление, което не беше нито наизустено, нито репетирано (и от което аз нищо не разбрах), ме накара да се гордея със знанията му, сякаш бе мой първороден син. Ала дон Феранте се вкисна.

— Разбира се — промърмори.

Брат Гуидо изобщо не обърна внимание на тона на краля, а продължи да се върти и да се оглежда, като че ли изчисляваше наум обема на пространството над главата си.

— Значи полусферата на покрива всъщност се превръща в цяла сфера в пространството между покрива и мраморния под! Направо удивително!

Тук дон Феранте бе принуден или да се съгласи, или да издаде невежеството си. Затова само кимна като древен мъдрец и допълни:

— Свещената геометрия на космоса!

Това изявление обаче се оказа твърде езическо за набожен човек като монаха, който не закъсня да апострофира краля с думите:

— Но създадена от Бога!

Кралят предпочете да не обръща внимание на това.

— Обърнете внимание, милорд, и на павимента. — Нямаше съмнение, че кралят използва дума, която преди този момент никога не бе минавала през устните му.

Но на брат Гуидо такива не му минаваха. Надпреварата продължаваше.

— Ах, да, павимента, в стил опус сектше. Наистина!

Тук вече монахът срази не само мен, но и краля.

— Кръгове в рамките на квадрати — поясни за всички, — както е в географията на Птоломей. Значи римляните все пак са успели да разчертаят и кръга!

Тук се разсмя и аз забелязах как кралят подема смеха му и буквално видях как се опитва да съхрани тази фраза в главата си, като същевременно не пропусна да хвърли гневен поглед на вездесъщия си иконом. И тогава ми стана ясно кой е бил изпратен, за да събере достатъчно информация в полза на краля, която да му помогне да се представи като блестящ учен по време на тази обиколка, както и че горкият Сантяго ще бъде държан лично отговорен за зеещите празноти в знанията на Негово величество. Така му се пада!

Не след дълго обаче дон Феранте отново взе превес в научната надпревара с умопомрачително скучно изброяване на всеки отделен вид мрамор, който проклетите римляни били използвали за пода. Някаква плоча, която приличаше на парче салам, носела името пурпурен имперски порфир от Египет. Павета с розов цвят като свински пастет, били наричани „доцимиан павонадзето“ от Мала Азия, а плочите, които бяха толкова жълти, че човек оставаше с впечатлението, че някой е повърнал на пода, бяха описани от краля като мрамор „джало нумидиана“ от Картаген. Паветата от „гранито гриджо“, които напомняха за мръсен сняг, идвали от северозапада, от Галия или от Алпите. Някъде към този момент аз изгубих нишката, обаче си знаех, че брат Гуидо няма да закъснее да отвърне подобаващо на удара.