Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— … и заради кулата, издълбана в дървото на вратата ти.
— Наистина. Така той предполага, че преди да умра, съм те изпратил в Пиза при чичо си. Обаче после чичо ми умира — каквато и да е причината за това, но най-вече, защото са смятали, че той ми е казал твърде много за Седмината.
— А той се канеше да ни представи на Лоренцо де Медичи! — възкликнах внезапно, озарена от просветление, сякаш бях пропътувала пътя до Дамаск. — Тогава Прокажения си е помислил, че ние се каним да издадем всичко на властите, че чичо ти е съжалявал за участието си в заговора и че е възнамерявал да предупреди Лоренцо Великолепния, че Седемте са организирали заговор срещу него, конспирация, оглавявана от собствения му племенник!
— Може и да си права. А след това ние побягваме към „Бисто“. От гледна точка на Прокажения монахът, който те придружава, се качва на кораба. Ала той няма как да е стигнал в Неапол преди нас, защото ние пристигнахме с флагманския кораб, а останалата флотилия се появи най-малко половин ден по-късно…
— И следващия път, когато ме вижда — подех щафетата аз, — в двора на краля, аз вече съм с Николо, сина на лорд Силвио, с мъж, който е великолепно облечен, гладко избръснат и на милиони левги разстояние от безпаричния опърпан монах, когото той помни. „Лорд Николо“ носи пръстена на палеца и изключително много прилича на лорд Силвио. Прокажения е убеден, че ти си лоялен на съзаклятниците, а след като твоят баща, който се е оказал слабата брънка във веригата, вече, извинявай, го няма, той може просто да стои отстрани и да ни наблюдава. Защото — не можех да не призная — той не тръгна след нас, когато побягнахме от Пантеона, а не е издал истинската ти самоличност, просто защото не я знае!
Заключението се полагаше на брат Гуидо:
— Значи Прокажения смята, че ти си взела противниковата страна и сега си на заплата при Седмината. Затова върви след теб, но не предприема нищичко. — За момент замълча и това негово мълчание ни подсказа, че не смята версията ми за напълно невъзможна. След това рязко смени темата: — Всичките тези теории обаче само ни губят времето. Защото, ако един или друг не ни предаде, ние сами ще се предадем, ако тази нощ не отидем на срещата с краля!
— В полунощ?
— Да. Затова засега се налага да изоставим този разговор и да насочим умствените си способности към по-непосредствения проблем. Каквато и задача да е получил Прокажения, в момента нашата е далеч по-належаща — след по-малко от два часа да се срещнем с дон Феранте на място, за което нямаме никаква представа. Трябва да се постараем да се сетим, защото единственият ми план да го открия бе внезапно осуетен.
— Говори на човешки език, ако обичаш!
— Имах предвид, че тъй като самият дон Феранте трябва да отиде на въпросното място в полунощ, намерението ми беше да го последвам дотам.
— Но нали първо трябвало да се срещне с офицерите си?
— Така е. Можехме просто да изчакаме, а след това да го проследим до уговореното място. Обаче сега, тъй като избягахме преждевременно от Пантеона, няма начин да узнаем със сигурност мястото на срещата на Седемте в полунощ.
О, разбрах.
— А не можем ли да проверим в някои обичайни места, където кралят би могъл да се срещне със своите офицери? — Знаех, че говоря глупости още в мига, в който изрекох това.
— Би могло да бъде навсякъде — частен дом, дворец или дори някоя кръчма. А такива в Рим има стотици, ако не и хиляди, а вече нямаме време. Не, най-добрият ни шанс да успеем е да обмислим единствената насока, която получихме относно мястото на тази среща, защото тя излезе от устата на самия крал!
— Искаш да кажеш онова, което той промърмори на английски.
— Да. Той каза под седмото слънце!
— Под седмото слънце ли? — Е, това е ясно като в конски задник.
— Да, знам, че изглежда невъзможно, обаче ние с теб, Лучана, вече имаме богат опит в дедукциите, не мислиш ли? Проследихме следата от Флоренция чак дотук, без да ползваме нищо друго, освен умовете си и това копие на картината!
— В такъв случай я вади — въздъхнах.
Той размаха предупредително показалец срещу мен, като че ли бях ученичка, и рече:
— Не и този път, скъпа! Защото това е допълнителна гатанка, подсказана ни от самия крал! Затова съм сигурен, че този път отговорът няма да бъде открит върху пергамента, въпреки че по-значимите теми на творбата вероятно ще действат и тук. Не, в случая трябва да мислим в контекста на самата загадка и на града, в който се намираме!