Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
А после дон Феранте вече беше на две крачки от нас, но въпреки това аз все още разполагах с време, за да кимна и да се усмихна в знак, че съм схванала посланието на Сандро Ботичели. Хитрецът бе поставил отговора пред очите на всички! Смеех се, когато кралят ни поздрави:
— Милорд Николо, милейди Фиамета! — Последното беше изречено с много галантност, обаче мен трудно могат да ме излъжат — очевидно човекът просто бе забравил името ми, затова ме бе кръстил така.
— Съжалявам, че се налага да прекъсна любовната ви среща, особено като се има предвид колко малко нощи заедно ви остават! — Не бях много сигурна какво точно има предвид кралят с този зловещ намек. Брат Гуидо също очевидно нямаше представа, затова просто се задоволи с едно сериозно кимване.
— Обаче тази вечер има един спектакъл, за който съм сигурен, че вие, милорд, като човек на науките като мен, за нищо на света не бихте искали да пропуснете!
— Да, Ваше величество? — погледна го въпросително брат Гуидо. Брей, този човек бил самата любезност!
Втора глава
Един звън на камбани по-късно ние вече стояхме пред импозантна сграда, квадратна и сребриста под лъчите на луната. Двамата с брат Гуидо се заковахме едновременно на място, зяпнали като пилета в очакване на храна от майка си. Дон Феранте ни наблюдаваше внимателно — не сградата, а нас. После по устните му заигра самодоволна усмивка, сякаш лично бе издигнал това произведение на строителното изкуство. На крачка зад краля се усещаше постоянното присъствие на вездесъщия Сантяго, безмълвен и раболепен. Тази гигантска постройка, която не беше нито къща, нито църква, като че ли бе реликва от древното минало на вечния град — дори аз схванах, че е римска, заради множеството колони.
В камъка над колоните бе издълбан надпис. Както и можеше да се очаква, брат Гуидо го прочете на глас:
— „Magrippa l f costertivm fecit“ — Обърна се към дон Феранте и преведе: — „Маркус Агрипа ме направи.“
Кралят на Неапол, който очевидно си бе присвоил длъжността на наш екскурзовод, само кимна и допълни:
— Да, Пантеонът!
— Но това е невероятно! — светнаха очите на брат Гуидо. — Мечтая да видя това място още от дете!
Дон Феранте се усмихна доволно, че е доставил радост на своя гост и че има възможността да покаже знанията си за едно място, където „лорд Николо“ никога не е стъпвал.
— Заповядайте, влезте! — покани ни той. — Уредил съм частна визита за нашата скромна групичка, така че Пантеонът ще бъде изцяло на наше разположение за предстоящия спектакъл!
Пристъпихме в огромното тъмно преддверие на подобната на църква сграда. Двама от мъжагите на дон Феранте стояха на пост с пиките си. Зачудих се какво толкова ще гледаме, че ни трябва такава охрана. Обърнах се към вратата и погледнах към площада пред Пантеона — беше необичайно пълен, даже и за подобен голям град. Първоначално си бях помислила, че народът се е събрал да гледа пищните ни каляски, пристигащи от замъка Сант Анджело, обаче никой не ни обърна особено внимание — хората просто крачеха напред-назад и си говореха. Някои от домакините се кръстеха, а господата говореха на висок глас. Интересно какво правеха тук тези обикновени хорица — вечерната служба отдавна беше минала, вечерята също. Във въздуха се носеше някакво очакване, както и нещо друго. Страх.
Докато пресичахме площада и стражите на дон Феранте разбутваха гражданите, за да ни направят път, аз дръпнах брат Гуидо за ръкава и го попитах:
— Но какво е това място? — Нямах никакво съмнение, че макар никога да не бе стъпвал тук, той знае цялата история.
— Това е Пантеонът, което ще рече „Храм на всички богове“. Думата идва от гръцкото „пан“, което ще рече „всичко“ и „тео“ — „Бог“. Част е от първоначалния план на Август Цезар за преустройство на Рим по негов образ и подобие.
— Нали бил построен от Маркус Някой си?
— Маркус Агрипа е бил приятел и генерал на император Август. Много е възможно именно той да е съставил плановете за първия Пантеон, тъй като неговият надпис все още стои над портика.
Предположих, че тази нова дума означава „входната врата“, затова директно попитах: