Господар на желанието

Тя прехапа устни, отказвайки да отговори. Ако не можеше да му обясни всичко, тогава не би казала нищо, с което да осъди мъжа, когото обича.

Той се намръщи така, че чак дъхът ѝ секна.

– Да не би да изпитвате търпението ни? –попита Хенри, а гласът му беше още по-заплашителен от преди.

– Не, Ваше Величество.

– Тогава отговорете на въпроса ни.

Емили си помисли, че ще припадне от нерви, когато тишината продължи сякаш безкрайно.

Гневът му се засилваше.

– Защо не отговаряте на въпроса ни?

По бузите ѝ се стекоха сълзи, когато вдигна глава.

– Не мога.

Хенри замръзна.

– Хайде сега, не плачете. Мразим сълзите –той ѝ подаде кърпичката си. – За Бога, обършете си сълзите.

Тя направи каквото ѝ заповяда.

Той я погледна по-мило.

– Сега ни кажете какво се е случило, докато бяхте под грижите на Дрейвън.

Емили си пое дълбоко дъх и бавно започна да разказва на Хенри цялата история от момента, в който видя Дрейвън за първи път, до момента, в който ѝ отне девствеността.

Тя направи всичко възможно да не се излага, но искаше да е откровена с краля. За да го накара да прости на Дрейвън за действията му.

– Виждате ли, Ваше Величество, не беше негова вината – каза тя, поглеждайки към него. – Дрейвън се опита да устои, но аз не му позволих. Ако някой трябва да бъде обвинен, това съм аз.

Погледът на Хенри можеше да си съперничи със зимния студ.

– Дрейвън знае по-добре от всеки, какво правим с тези, които ни предават.

– Но, Ваше Величество, моля ви, той е ваш лоялен поданик. Той Ви е служил през целия си живот.

– Достатъчно – прекъсна я той рязко, с което я накара да подскочи от ужас. – Говорите за неговата служба така, сякаш сте напълно наясно с нея. А доколкото познаваме Дрейвън, намираме това трудно за вярване. Разказвал ли ви е той как дойде да служи на короната?

Тя поклати глава.

Студенината изчезна от очите му, когато заговори за Дрейвън.

– Той не беше по-голям от четиринадесет, когато го срещнахме. Знаехте ли това?

– Не, Ваше Величество.

Хенри започна да се разхожда пред нея и продължи историята си.

– Събирахме войска във Франция, срещу Стивън, когато се натъкнахме случайно на негова тренировка.

Той спря за момент, сякаш за да си припомни събитието.

– Дрейвън се би като лъв и го наблюдавах изумен, как обезоръжи своя лорд. В този момент разбрах, че съм наблюдавал едно момче в битка, което ще се превърне в непобедим воин.

Емили повдигна вежда учудено, когато забеляза, че Хенри започна да говори за себе си в единствено число. Но тя мъдро запази мълчание, докато той продължаваше да разказва.

– Знаех, че един ден момчето ще се превърне в рицар, когото ще трябва да взема под внимание и затова приех клетвата за вярност на Майлс дьо Поатие и неговия млад оръженосец. Майлс ни служи добре, но в битката за Аръндел той загина.

Хенри изглеждаше така, сякаш виждаше призраци, докато си припомняше случилото се.

– Никога няма да забравя този момент –каза той, а гласът му стана спокоен и сякаш се върна в реалността. – Обърнах се навреме, за да видя, че Харолд от Рейвънсууд ме напада с вдигнат меч. Казват, че виждаш живота пред очите си, миг преди да умреш. Вярно е. Видях го ясно. Точно когато се приготвих за смъртоносния удар, изведнъж от нищото се появи оръженосеца на Майлс.