Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Дрейвън желаеше отчаяно да ѝ каже какво чувства в сърцето си. Но нежните думи никога не му бяха идвали лесно. В интерес на истината, той не знаеше никакви нежни думи.
Не, но беше човек на действието и в този миг, той искаше тя да знае, че не съжалява за нищо. Искаше Емили да разбере колко много любов таеше за нея.
В този един миг от вечността той щеше да бъде нейният Акъсейн. Нейният герой. Нейната Рицарска роза.
Да. Имаше само един начин да ѝ покаже дълбочината на своята любов.
С гордо изправен гръб, той свали рицарските си ръкавици и ги хвърли на земята.
– Какво прави? – попита Хенри.
Хю спря и погледна надолу към мястото, където стоеше Дрейвън. Емили се възползва от отвличането на вниманието му, за да се измъкне от ръцете му и изтича обратно до стената. Тя застана до краля и надникна от ръба на парапета.
Дрейвън стоеше пред портата и се събличаше. Бавно, малко по малко, той свали меча, туниката, ризницата и подплатения си гамбезон, докато накрая не остана нищо друго, освен изобилието от матова кожа, която проблясваше на слънчевата светлина.
Той тръгна към портата чисто гол.
Емили преглътна сълзите си, когато разбра какво прави.
– Искахте доказателство за неговите чувства, Ваше Величество? Вече го имате.
Хенри се обърна към нея с намръщено изражение.
– Какво искате да кажете?
– Негово Величество знае ли трубадурската песен за Акъсейн и Лорет?
– С Елинор за кралица, знаем всички тези блудкави истории наизуст.
– Тогава нека Негово Величество да си припомни онази част, където Акъсейн преминава гол през войските на бащата на Лорет, за да докаже любовта си към нея.
– Да, но това е само една измислица.
– Да – каза тя през смях, завладяна от радост. – Измислица. И когато Дрейвън я чу, ми каза, че няма мъж, достоен да се нарича такъв, който да направи подобно нещо за една жена. И въпреки това, той го прави сега. Каква лудост, различна от любовта, би могла да го обладае, за да го накара да стори такова нещо?
Хенри обмисли думите ѝ.
Той погледна отново скептично към младия мъж и остана смълчан в продължение на няколко мъчителни минути.
Дрейвън се приближи към портата, а Емили не спираше да се моли Хенри да съзре истината.
Кралят му хвърли един последен поглед и направи знак към нея.
– Елате с нас, милейди.
Емили се отдалечи от стената и последва Хенри и баща си в централната кула. Веднъж, след като вече бяха в залата, кралят се обърна към нея. Лицето му беше безизразно и празно.
– Скрийте се, докато говорим с Дрейвън. Не се показвайте, преди да бъдете извикана. Хю –обърна се той към баща ѝ. – Ще те държим отговорен, ако тя не се подчини.
Баща ѝ кимна и я отведе в малкия килер зад подиума. Сърцето на Емили блъскаше в гърдите ѝ от страх и несигурност, докато чакаше.
Сякаш мина цяла вечност, преди да чуе познатия баритон на Дрейвън да поздравява краля.
– Какво означава това? – поиска да узнае Хенри като погледна набързо голото тяло на Дрейвън с насмешка. – Още едно оскърбление, което изпитваш нужда да ни нанесеш?
Дрейвън поклати глава.
– Не, Ваше Величество. Никога не бих ви обидил, с думи или дела.
– И все пак ми се показваш гол? – Хенри гневно свали наметалото си и го хвърли към него. Дрейвън хвана дрехата с една ръка. – Покрий се.
– Благодаря ви, Ваше Величество – каза той и направи това, което кралят му бе заповядал.
Студеният поглед на Хенри го прониза.
– Сега ни обясни действията си.
Дрейвън се загледа в далечната стена, когато извика във въображението си образа на Еми-ли. Черпейки сила от него, той заговори.
– Не искам никой да сбърка намеренията ми, Ваше Величество. Тук съм, за да понеса наказанието си.
Очите на краля се помрачиха от сянка на разочарование.
– Значи си готов да умреш?
Дрейвън срещна погледа на Хенри, без да трепне.
– Да, Ваше Величество.
– И не съжаляваш за нищо?
Дрейвън поклати глава.
– За нищо? – попита Хенри недоверчиво.
Той замълча. Да, съжаляваше. Съжаляваше, че никога не каза на Емили какво чувства към нея.
И най-вече съжаляваше, че ѝ беше дал възможност да напусне замъка му.
Но той никога нямаше да каже това на Хенри.
– За нищо, Ваше Величество.
Хенри поглаждаше брадата си замислено, докато крачеше пред него.
– Значи момичето е толкова добра партньорка в леглото, че ти всъщност можеш да понесеш изтезания и смърт без съжаление. Ще трябва да пробваме нейната...
– Не я докосвайте... – Дрейвън прекъсна заканата му и разбра, че е направил две крачки към Хенри в гнева си.
Той спря и изви кралската си вежда неодобрително.
– В името на Божия закон, Дрейвън, това е единственият път, в който някога ще повишаваш глас на когото и да било. Най-малкото на нас. И всъщност, действаш наистина безотговорно.