Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
– Той ще дойде и ще ни превземе, докато Хенри бездейства – повтаряше баща ѝ отново и отново. – Да са проклети и двамата.
Емили едва можеше да говори с баща си. В сегашното му състояние, тя не знаеше какво може да направи той.
И за още по-голяма беда, след като отмина първия ѝ месец у дома, месечното ѝ неразположение не се появи и тя започна да подозира, че това гарантирано ще причини война между Дрейвън и баща ѝ.
Тази нощ Емили изпрати собствен пратеник до краля и се помоли този път Хенри да благоволи да се покаже.
***
– Дрейвън?
Той не помръдна, когато Саймън влезе в покоите му. Той стоеше в стола си пред камината и се взираше в огъня.
– Дойде пратеник на краля.
Дрейвън кимна. Той го беше очаквал. В действителност беше поразен, че отне на краля шест месеца, за да го повика.
Той не можеше да преброи, колко пъти през последните няколко месеца си беше мислил да тръгне след Емили и да я застави да се върне в дома му. Но тя беше взела своето решение онзи ден. И макар да знаеше, че тогава тя нямаше избор, той отказваше да не се подчинява на краля повече.
Не, щеше да приеме съдбата си като мъж.
– Доведи го тук.
Пратеникът влезе, облечен в туника с червено и златен лъв, символ на короната.
– Дрейвън дьо Монтагю, граф на Рейвънсууд, кралят ви заповядва да отидете при него. Той ще бъде в Уоруик на четиринадесети септември. Вашето присъствие е задължително.
– Кажете на Негово Величество, че ще бъда там.
Пратеникът кимна и после напусна стаята.
Дрейвън не помръдваше. Той само се взираше в нищото, както правеше често напоследък. Сякаш цялата му енергия го беше напуснала и нямаше сили да се движи.
Нямаше воля, нито желание, нищо.
Няколко дни, след като Емили замина, Саймън се беше опитал да го въвлече в разговор. Но след като минаха седмици и Дрейвън не беше казал нищо, той най-накрая разбра, че трябва да го остави.
Дрейвън не искаше никого около себе си.
Всъщност, той вече не искаше нищо.
Нямаше търпение до идването на Хенри и неизбежната му смърт, която кралят щеше да поиска.
Това, може би, бе единственото нещо, което щеше да приветства.
Глава 18
– Mилейди, кралят поиска да се срещне с вас.
Емили потръпна от страх, когато Алис задържа вратата, за да излезе тя. Кралят беше пристигнал тази сутрин и тя знаеше, че е въпрос на време да я повика.
И все пак, беше ужасена да се срещне очи в очи с него.
– Кураж, милейди – прошепна Алис и сложи успокоително ръка на рамото ѝ.
Емили ѝ благодари, като потупа ръката ѝ върху рамото си.
Поемайки си дълбоко дъх, за да придобие малко смелост, тя се насили да напусне покоите си и заслиза по стълбите, които щяха да я отведат в голямата зала на баща ѝ, където я очакваше крал Хенри.
Стражата на краля и придворните се бяха скупчили в подножието на стълбите. Слугите тичаха да им донесат храна и напитки, а хрътките се шляеха между краката им.
За неин ужас, всички очи се обърнаха към нея, когато слезе по стълбите и изведнъж настана тишина.
Емили се протегна да докосне брошката на Дрейвън, която носеше закачена на мантията си, сякаш в нея се криеше част от неговата смелост. Когато Алис ѝ върна бижуто, това я съкруши. Но след месец, реши да я носи като спомен от един прекрасен ден.
Сега, повече от когато и да било, се нуждаеше от този спомен.
Когато се приближи до групата, придворните се скупчиха един до друг и Емили дочу ужасните неща, които започнаха да си шепнат.
– Не е достатъчно хубава, за да оправдае смъртта на защитника — каза една жестока придворна дама, когато Емили мина покрай нея.
– Пред цялото време съм си мислел, че Рейвънсууд предпочита компанията на своя оръженосец – каза един от мъжете.
– По-добро е от моето предположение. Аз си мислих, че предпочита компанията на брат си!
Избухна смях.
Тя се изчерви, но хвърли твърд гневен поглед към дамата и нейния лорд.
Те извърнаха лица засрамено.
Емили никога не се плашеше лесно. Тя вдигна високо глава.
– Смейте се колкото желаете – каза им тя. –Но дори пръста на лорд Дрейвън струва повече, отколкото Повечето от вас взети заедно. Ако той беше тук, никой от вас нямаше да има смелост дори да погледне към него, а още по-малко да му отправя обидни думи.
Те се спогледаха един друг и това ѝ показа, че е права.
Баща ѝ се появи някъде откъм тълпата, кимна одобрително и се присъедини към нея. Целуна я по челото и тя го хвана под лакът.
– Никога не позволявай да се каже, че моята дъщеря не е най-смелата в християнския свят –прошепна ѝ той.