Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
– Простете, Ваше Величество – каза той, свеждайки поглед към пода. – Самозабравих се.
– Тогава дамата е била права. Ти я обичаш?
Гърлото на Дрейвън се стегна и той отказа да срещне погледа на Хенри, за да не види истината в очите му.
– Беше ли също така права, че това, което те накара да свалиш дрехите си, е любов?
Дрейвън не каза нищо.
Какво би могъл да каже?
Хенри се премести, за да застане пред него.
– Говори, момче. Животът ти зависи от твоя отговор.
Дрейвън продължаваше да мълчи.
Кралят изчака нетърпеливо, преди да проговори отново.
– Когато дойде в Лондон с Хю, те попитахме какво цениш най-силно на тази земя. Саймън ни каза, че държиш най-много на честта си, дори си готов да умреш, за да я защитиш. И ако сега, в този ден, те попитаме отново какво цениш най-силно, до толкова, че би го защитил дори с цената на живота си, какъв отговор ще ни дадеш?
Дрейвън прикова погледа си в този на Хенри.
– Емили – отговори той просто.
За негова изненада, Хенри кимна одобрително.
– Емили? – повика той.
Дрейвън погледна над рамото на краля и видя отворена врата. Емили излезе от там, а очите ѝ блестяха, докато се приближаваше с баща си към него.
Когато я видя, цялото му същество сякаш се разкъса от въодушевлението, което мина през него и му се наложи да потисне съкрушителния си копнеж да изтича до нея и да я заключи в обятията си.
Само присъствието на Хенри го накара да се въздържи. Той поглъщаше жадно гледката на прелестното ѝ лице и руси къдрици. Плъзна погледа си по-надолу и остана шокиран, когато видя заобления ѝ корем.
– Чу ли думите му? – попита я Хенри, когато тя се приближи и застана до Дрейвън.
– Да, Ваше Величество – прошепна тя.
– Хю? – обърна се той към баща ѝ.
– Кои от земите ми е унищожил той? – попита Хю.
Хенри скръсти ръце на гърдите си.
– Кажете ни, кое ви тревожи повече: скъпоценните ви земи или фактът, че внукът ви ще се роди като копелето на човек, екзекутиран за измяна?
Хю се приближи до Дрейвън, с презрително свити устни.
– Все още не те харесвам.
Дрейвън се въздържа от отговор, за да не каже нещо неприятно.
– Какво? – попита Хю невярващо. – Без остроумен отговор, Рейвънсууд? Не мога да повярвам, че не отвръщаш на обидата с обида.
Дрейвън не погледна към Хю, очите му бяха задържани в плен от жената, която обичаше и която носеше детето му.
– Не искам да нараня Емили, като те обидя, Хю. Поради някаква причина тя ме обича, обича и теб също така и това ми е достатъчно, за да те уважавам.
Хю изсумтя.
– Не мога да кажа, че съм съгласен с този съюз, но заради дъщеря си, ще се примиря със всичко, което Негово Величество нареди.
Хенри кимна.
– Добре тогава. Хю, доведи брат му и дрехите му тук. А също и свещеник. Нека видим тези двамата женени, преди края на деня.
– Благодаря Ви, Ваше Величество – каза Емили със сияйни и щастливи очи.
Изражението на Хенри стана остро и заплашително.
– Не бързайте да ни благодарите, милейди, защото въпросът относно наказанието му все още не е решен.
Дрейвън погледна назад към Хенри.
Той видя тъгата в очите му, но въпреки това не очакваше много милост от негова страна.
– Ти винаги си ни служил лоялно – каза Хенри. – И затова вярваме, че разбираш защо не можем напълно да те освободим от отговорност.
– Да, Ваше Величество. Не очаквам никаква снизходителност.
Емили въздъхна до него.
- Но...
Дрейвън поклати глава, за да възпре думите ѝ.
Хенри се усмихна, когато тя си замълча.
– Добре е, че можеш да ѝ нареждаш – каза той на младия мъж, но после усмивката изчезна от лицето му. – След сватбата, Дрейвън ще получи двадесет удара с камшик за неподчинението си.
Емили отвори уста, за да протестира, но Дрейвън сложи пръст върху устните ѝ.
Хенри тръгна към Хю.
– Елате, нека да намерим този свещеник.
На вратата кралят се обърна, за да ги погледне.
– Дрейвън?
– Да, Ваше Величество.
– Надяваме се този път, когато полагаш свещена клетва, да имаш по-голям късмет при удържането на обета си.
– Няма да имам каквито и да било затруднения с това, Ваше Величество.
Хенри се усмихна.
– Не мислим така.
Когато бяха оставени сами, Емили вдигна поглед към него.
– Двадесет удара с камшик. Дрейвън, толкова съжалявам!
– Повярвай ми, двадесет удара с камшик са много по-добре, отколкото алтернативата.
Той нежно положи ръката си върху корема ѝ, възхитен от това, което вижда.