Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Хенри поклати глава, сякаш му беше трудно да повярва, дори сега, толкова години по-късно след онзи ден.
– Дрейвън хвана Харолд през кръста и го блъсна. Двамата паднаха надалеч от мен. Биха се с такава омраза и умения, че не можех да откъсна очи от тях. Харолд рани момчето и се приготви да нанесе coup de grace[17], но някак Дрейвън се изправи на крака, въпреки че имаше рана в стомаха, която би убила повечето мъже.
Емили стисна зъби, когато си припомни дългия белег, който разсичаше пъпа му на две.
Хенри замръзна.
– Когато Харолд вдигна меча си, Дрейвън го удари отдолу с юмрук в брадата и заби собствения си меч в тялото на противника си. Харолд се разсмя злобно, когато падна назад. Всъщност, той потупа Дрейвън по рамото. – Хенри я погледна. – Искате ли да знаете какво каза той на Дрейвън?
Емили поклати глава утвърдително.
– Най-накрая ме направи горд, птичи мозък. В този ден, аз най-накрая допускам, че си кръв от моята кръв. Единствено моят син може да ме убие.
През тялото на Емили премина студена вълна, когато се опита да си представи, какво е изпитвал Дрейвън.
– Никога няма да забравя този момент – прошепна Хенри с потъмнели от мъка очи. – Нито изражението на Дрейвън. Той прие думите, сякаш това не беше голяма изненада за него. Аз, от своя страна, бях неспособен да повярвам, че един баща би казал нещо толкова жестоко на смъртния си одър на сина си. После Дрейвън се обърна и ми подаде меча на баща си, и се закле да ми служи със своята безгранична лоялност. Аз го провъзгласих за рицар още там и от този ден той не ме е предавал нито веднъж – той се намръщи така, сякаш цялата ярост на ада се беше събрала в него. – Досега.
Емили усети как сълзите парят в очите ѝ, но успя да ги удържи.
Той я огледа със студен поглед.
– Не можем да не се зачудим, какво е накарало един толкова лоялен мъж, да забрави клетвата си. Какво ще кажете за това, лейди? Можете ли да ни дадете една причина, заради която да пощадим живота му?
– Да – отговори тя, като срещна погледа на Хенри. – Най-важната причина от всички, Ваше Величество.., любовта.
Той премигна невярващо.
– Любовта?
– Да, Ваше Величество. Ние се обичаме.
Той изсумтя недоверчиво.
– Дрейвън е влюбен? Вие наистина ли очаквате да повярваме в подобно нещо? Както вече споменахме, ние го познаваме през по-голямата част от живота му. Били сме свидетели как той не прави нищо без хладнокръвно и обмислено да го планира. Сега вие ни предлагате някакво неправдоподобно извинение за неговото предателство?
– Но това е истината, Ваше Величество.
Хенри се разсмя злобно.
– Ние вярваме, че го обичате, жените са склони на подобни романтични идеи. Но Дрейвън е воин от главата до петите. Намираме, че е невъзможно да изпитва подобно нещо. Не! –каза той решително. – Ще го накажем по начина, по който му бяхме обещали, ако посмее да ви докосне.
– Какво е неговото наказание, Ваше Величество?
Хенри се обърна и я изгледа рязко.
– Той не ви ли е казал, каква е цената на вашата девственост?
- Не.
– Когато дойде утре, ще бъде обесен, измъчван и разкъсан за предателството.
Емили се почувства така, сякаш я бяха ударили. Всъщност, тя не беше сигурна, как все още стои на краката си, като коленете ѝ бяха омекнали, а краката ѝ трепереха от страх.
– Не! – ахна тя. – Не може да говорите сериозно.
Лицето му остана безизразно и той кимна.
– Дрейвън знаеше последствията – каза Хенри студено.
Емили затвори очи и се опита да си поеме въздух.
– Моля ви, Ваше Величество – започнала го умолява тя. – Правете с мен каквото искате, но не го наранявайте. Умолявам ви. Не можете да му причините това. Не и когато вината е изцяло моя.
Но той не отговори.
Емили изхлипа от мъка и падна на колене.
– Какво направих? – попита тя. Искаше ѝ се никога да не беше планирала съблазняването на Дрейвън.
– Изправете се, лейди.
Емили избърса сълзите си и прехапа треперещите си устни, после бавно се изправи на крака.
Този път видя, че чертите на Хенри се бяха смекчили малко, когато я погледна внимателно.
– Вие наистина ли го обичате?
– Да, Ваше Величество, обичам го повече от живота си.
Хенри обмисли думите ѝ за минута, преди да започне отново да крачи пред нея.
– Наясно ли сте за обвиненията на баща ви, относно дейностите на Дрейвън?