Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

— Аз не съм като теб, татко — отговори тихичко Магнус повече с любов и съчувствие, отколкото с присмех, стараейки се да запази вежливия тон. — Това, което се говори за любовта, която ви свързва с мама, е много хубаво. Нея я възпяват както по панаирите, така и в конюшните. Днес не е денят, който ще помрачи тази прекрасна сага от вяра, надежда и любов и аз искрено се радвам на това. Когато дойде часът на моята сватба, ще направя това, което честта, семейството ми, баща ми и моят крал ще поискат от мен. Никога няма да престъпя думата си.

Арн кимна мълчаливо с глава и се обърна към краля. На езика му бе да каже, че сватбата с Ингрид Улве може да се отпразнува веднага след като се получи съгласието на Суне Сик, но се въздържа. Изведнъж се сети, че именно той ще трябва да иде да иска булката и да отведе до олтара дъщерята на мъжа, за чието убийството и той бе помогнал. Това налагаше първо да помисли и да се помоли, а не да прибързва.

С настъпването на нощта дойде и часът на танците. Предхождани от музикантите, шестте облечени в бяло шаферки станаха от местата си, хванаха се за ръце и минаха с големи гъвкави крачки между масите, в такт с музиката. Това бе сбогуването с младостта на тази, която щеше да се отдели от сестрите си. Танцът рядко бе изпълняван при съпровод от чуждестранни музиканти, но този път бе за добро.

Когато девойките направиха пълна обиколка около масите, музикантите засвириха в по-бърз ритъм, за да направят втората, а за третата и последна го увеличиха до такава степен, че някои от тях с усилие пазеха равновесие. Традицията повеляваше те да танцуват в кръг, хванати за ръце, за да се подкрепят при най-бързата част, но хората в залата бяха толкова много, че им бе трудно да я спазят.

След третата обиколка те спряха, задъхани и със зачервени лица, пред пейката на булката и подканиха Сесилия, Бланка и Улвхилде Емундсдотер да се хванат с тях. Дамското шествие, начело с кралицата, следвана от Улвхилде и булката, отново обиколи залата, но този път с бавни стъпки и всички участнички в него излязоха през вратата. След като тя се затвори зад тях, в залата от всички страни се надигнаха викове за още бира. Шумът стана толкова силен, че дори седящите един до друг не се чуваха, ако не крещяха. Едва успяха да изпият по още една халба, когато старият господар Магнус се изправи и, опирайки се на Ерик, се отправи към пейката на младоженеца. С ръка подкани сина си да излезе от мястото си, после краля, ярл Ерик, Магнус Монешьолд и накрая монаха.

Приветстван от радостни възгласи с пожелания за щастие, някои от които доста дръзки вследствие здравото пиене, Арн бавно и величествено прекоси залата в края на колоната, водена от краля.

Гостите, които бяха в двора, се покатериха върху масите и пейките, за да проследят пътя на шествието към брачната стая, очертан от факлоносци. Той не бе никак дълъг, защото свършваше в края на голямата сграда, откъдето пък започваха стълбите, водещи към стаята.