Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Щом провансалските трубадури видяха, че това, което пеят, много е развълнувало двама от слушателите им, те се приближиха, доколкото можаха, до Арн и брат Гилберт и продължиха безкрайната си балада.
Арн, на когото най-накрая му дотегна, не се досети да им даде няколко сребърни монети, за да се отърве от тях, а им викна на езика на франките, че им е много признателен, но не желае повече да ги слуша. Те веднага престанаха и леко слисани тръгнаха да потърсят другаде по-щедра публика.
— Мисля, че трябваше да им дадеш някоя пара — му каза брат Гилберт.
— Да, но също като теб нямам нито една — отговори Арн и допълни:
— Ще се постарая да не забравя следващия път. В мен все още живее монахът. Никак не е лесно да се отърсиш от тези навици.
— Крайно време е да го направиш, защото наближава първата ти брачна нощ — пошегува се брат Гилберт и веднага съжали за казаното, като видя как Арн силно пребледня при това невинно напомняне.
Звук на рог оповести началото на същинското тържество и половината от гостите се отправиха към входа на голямата зала. Останалите навън се питаха как да постъпят, за да прикрият обидата си, че не са сред стотината избрани. Единствените, които открито изразиха недоволството, си бяха Сверкерите, които се скупчиха в средата на двора като голямо кърваво петно. Съвсем малко бяха червените наметала, отправили се към голямата зала и всички бяха носени от жени.
Най-красивото от тях лежеше на раменете на Улвхилде Емундсдотер, скъпата приятелка на двете Сесилии от мрачните времена в "Божия дом". Дружбата, която ги свързваше, бе учудващо силна, ако се има предвид кръвнината, която стоеше между тях. Някога Арн бе отсякъл ръката на Емунд, бащата на Улвхилде. А Кнут го бе убил, устройвайки му капан.
Трите жени влязоха първи в залата. Кралица Бланка вече знаеше кой къде трябва да се настани и те трябваше да седнат на пейката на булката пред шестте шаферки.
Въпреки ясната лятна привечер в залата горяха факли. На стената зад почетните места висеше закачен син гоблен с лъва на Фолкунгите. Бе леко поизбелял, тъй като поколения наред го бяха ползвали. От двете му страни хората от прислугата бяха окачили с очевидно двусмислен претекст всички мишени от предната вечер. И първото нещо, което можеше да се види на трепкащата светлина на факлите, бяха два черни дракона на Сверкерите, пронизани от стрели. На снопчето стрели, забити в единия от тях, бе окачена златна корона — доказателството за това, което вече мълвата бе разпространила, а именно, че младоженецът беше забил от петдесет крачки разстояние десет стрели толкова близо една до друга, че можеше да бъдат обхванати от една корона.
Първа си даде сметка за това Улвхилде. Сядайки до двете Сесилии, тя отбеляза с чувство за хумор, че за щастие не е била поканена предната вечер, когато ще е трябвало много да внимава гърбът й да не бъде надупчен от стрели. Поводът за тези й думи бе очевиден, тъй като на гърба на червеното й наметало, точно по средата, с копринени конци бе избродирана черна драконова глава.
Сесилия Бланка заяви, че всяка обида има стойността, която обиденият й придава. За да отвърне със същото, Улвхилде ще трябва само да направи така, че при следващото състезание по стрелба с лък при нея в Улфсхем мишената да бъде с формата на лъвска глава.
Пейката на младоженеца бе недалеч от тук, от другата страна на първата голяма маса, по средата на която бяха почетните места. На тях седнаха Ескил и Ерика Йоаршдотер, а между тях бе архиепископът. Кралят реши да седне до жениха, както кралицата — до булката. На нито една новобрачна двойка в кралството на Ериките и Фолкунгите досега не бе оказвана подобна чест.
Всички бяха заели вече местата си, когато Ерика Йоаршдотер изведнъж напусна своето и застана близо до входа. В залата се надигна глъчка, тъй като на гостите това се стори доста необичайно. Изненадата, която последва, не бе никак по-малка. На входа се появи старият господар Магнус и, хванал подръка Ерика, мина достолепно между масите, за да заеме почетното си място до архиепископа, а Ерика се настани до тях.
Слугите донесоха старинния рог със сребърен обков, от който и дедите са пили вино, поднесоха го на господаря Магнус, който се изправи стабилно, стъпил на двата си крака, и го вдигна за тост. Безкрайно учудени и любопитни, всички притихнаха в трепетно очакване. Досега бяха живели с убеждението, че господарят Магнус от дълги години е инвалид и се надява единствено на черната освободителка.