Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Арн изпитваше известна неловкост в тези скъпи франкски одежди, които шумоляха под наметалото му при всяко движение. Стори му се дори, че долови сянка на подигравателна усмивка по лицата на приятелите си, която те с големи усилия се мъчеха да прикрият. Тогава ги попита направо, по северен, а не по арабски маниер, за какво е караницата. Получи само уклончиви отговори, че е заради някакво блюдо, което се сторило на някои нечисто. Почувства се задължен да сложи точка на тази разпра, докато слухът не се е разпространил сред тези франки, които не ядяха свинско месо. Имаше само един начин да се получи уважението и подчинението на сарацините. И тъй като можеше да каже наизуст която и да е чуждестранна поема, им каза усмихнат на собствения им език:
— В името на добрия и милостив Аллах! — извика той първо и веднага на масата се възцари пълна тишина. — Чуйте първия куплет от главата на Корана за масата. "О, вярващи! Бъдете верни на вашите задължения! Позволено ви е да се храните с месото на животните от стадата ви". Или ето ви думите на самия Аллах в главата от Корана за добитъка: "Яжте от всяка храна, върху която е произнесено името Господно, ако вярвате в наставленията Му. И защо да не ядете от храната, върху която е произнесено името Господно, щом Той вече ви е изброил това, което ви е забранил, с изключение на случаите, когато сте принудени от нуждата? Повечето хора заблуждават другите от незнание. Но Аллах познава виновните".
Не бе нужно Арн да казва нищо повече, нито пък да обяснява смисъла на тези думи. Кимна приятелски с глава сякаш току-що чисто и просто е изрецитирал някоя светска поема, само за да разсее приятелите си строители, дошли от Светите земи. После седна спокоен на мястото си. През цялата вечер на масата на сарацините не се чуха повече никакви взаимни обвинения.
Кралят, изпаднал вече под въздействието на изпитото вино, не говореше така благо както в началото и изведнъж се впусна да обяснява това, което най-много тежеше на сърцето му. Заяви, че за него е много важно Арн да се сдобри с вуйчо си Биргер Бруса. Позова се на следващата сватба, която, според него, би трябвало да се отпразнува у Фолкунгите, тази на Магнус Монешьолд с девойката Ингрид Улве от рода на Сверкерите. Арн едва не се задави, отпивайки от виното си.
— Сесилия и аз още не сме легнали в брачното ложе, а ти вече мислиш за следващата сватба. Какви задни мисли имаш? — попита Арн, щом престана да кашля.
— Този коварен архиепископ иска следващия път да сложи един Сверкер, и по-точно Сверкер Карлсон, на трона — отговори Кнут, снижавайки глас, въпреки че никой не би могъл да го чуе сред всеобщата глъчка.
— Първо, сега на власт сме ние, Фолкунгите, и вие, Ериките. И второ, не виждам с какво бихме повлияли на епископа, като оженим сина ми за дъщеря на Сверкерите — отбеляза Арн.
— Намерението ми изобщо не е такова — каза кралят. — Желанието ни е да избегнем колкото се може по-дълго войната. Познаваме вече нейните злини и не искаме да ги преживеем отново. И не архиепископа и датските му приятели трябва да придумваме със сладки приказки, а Сверкерите. Колкото по-многобройни са брачните връзки, толкова по-голям шанс ще имаме да избегнем войната.
— Така мисли Биргер Бруса — каза Арн, поклащайки със сведущ вид глава.
— Да. И през последните двадесет години не се е лъгал. Суне Сверкенсон Сик е брат на крал Карл. За да тръгнат на война срещу нас, архиепископът и неговите датски приятели трябва да спечелят на своя страна Суне Сик. Няма да са достатъчни само Сверкерите, които те угояват там, край Рошкилд. Суне Сик обаче добре ще си помисли, преди да извади меч срещу Магнус Монешьолд, ако последният е негов зет. Такова е нашето кралско желание!
— Нали ние убихме Карл на Висинг. Сверкер, синът му, намери убежище в Дания. А сега ще трябва да го наказваме и със сватба. И няма значение дали аз, както първоначално го бяхте замислили Биргер Бруса и ти, или синът ми Магнус ще вземе за жена тази Ингрид Улве!
— Да, така смятаме да постъпим!
— Питал ли си Магнус какво мисли той за бъдещата си женитба? — попита Арн без капка припряност.
Вместо отговор кралят само се изсмя и поръча на слугите да му донесат осолено волско месо и бира.