Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Животът във Форшвик не бе никак весел. Редките думи, които Арн и Сесилия си разменяха, се отнасяха най-често за работата през изтеклия ден или за предстоящия утрешен. Сесилия се утешаваше с мисълта, че този период ще отмине бързо и че нещата ще се поуспокоят през зимния мрак. Беше й приятно, влизайки вечер в стаята им, да вдъхне миризмата на дърво и пресен катран, която я изпълваше.

Арн беше решил Сесилия и той да живеят в една от малките къщи с каменни основи, намиращи се недалеч от основната сграда, в края на склона, гледащ към Ботенсьо. При пристигането им, преди още да бъде обзет от неудържимото желание да работи през всеки час на деня, той я бе накарал да обиколят собствеността и й бе обяснил същността на строежите. От двете страни на стария Форшвик се раждаше едно ново селище.

За нейно голямо облекчение той бе построил нова къща само за тях двамата. Също като него и тя не би искала да се подчини на традицията, според която господарят и господарката на дома трябва да спят на най-топлото място в основната сграда, сред крепостните и прислугата. Беше й казал, че е свикнал с рицарските общи спални и че и той като нея дълги години е спал в килия. Но нито на него, нито на нея сега ще им хареса да спят в компанията на други хора като по време на големите празници.

Къщата им беше със скромни размери и разделена на две части. Сесилия скоро се убеди, че няма друга такава в Западна Готаланд.

Когато той я въведе през малката врата в дрешника, тя с учудване чу шум от течаща вода. Единият от потоците наистина минаваше през къщата вътре в един затворен канал, изграден от тухли. Водата влизаше през отвор в единия край на сградата и излизаше от другия близо до входната врата. На две места в тухления канал имаше пробити отверстия, през които можеше да потопиш ръце във водата. Над едно от отверстията имаше малко кръгло прозорче с капак, а на стената бе окачена ленена кърпа за изтриване на ръцете. В едно малко дървено легенче имаше нещо като каша, което той нарече сапун и което служело да се измиеш. Суровата тухла на другото отверстие беше покрита с полирано дърво, върху което можеше да се седне. В началото Сесилия не беше сигурна, че разбира за какво служи това и на мълчаливия й въпрос той отговори с усмивка и поклащане на глава, че това в действителност е нужник, откъдето всичко, което излиза от тялото, веднага се отнася от течението и по канала от тухли отива далеч от къщата, в един поток, който пък се влива в езерото. Призна, че не е сигурен дали водата ще тече през цялата зима, въпреки че предвидливо са вкопали канала в земята. Но при влизането вътре в къщата, водата трябва да мине по нещо, което определи с латинската дума aquaductus и трудността е да се направи така, че да не замръзва, излизайки от земята. Ще се види какво е положението към средата на зимата и ако потрябва, ще се търси друго решение.