Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

В този момент всички вдигнаха първата чаша в чест на булката. Сесилия се изправи, изчервявайки се, и изпи до дъно пълната си с вино чаша. Ръката й трепна от вълнение и последните капки паднаха върху булчинския воал.

— Трябва да накараме да ни донесат вода, защото това явно няма да е последният тост в чест на булката тази вечер — тихо каза Улвхилде.

Кралицата кимна решително в знак на съгласие и направи знак на един от крепостните, който имаше заповед да не я изпуска от очи.

Кралят беше седнал на пейката на младоженеца, в другата страна на залата, до Арн, а от другата му страна седяха Магнус Монешьолд и ярл Ерик. Самият той бе поискал да бъде така, след като бе разбрал, че именно Магнус се е представил най-добре на турнира след двамата тамплиери, които, в чест на истината, бяха на собствен терен. Прегърнал Арн през рамо, кралят му споделяше колко много съжалява, че той не е бил до него през кървавите години, предшестващи деня, в който короната здраво се бе закрепила на главата му, че той е най-добрият му приятел, защото Биргер Бруса му е повече като баща, даващ му добри съвети, и можеше сега да го признае, защото в момента друг никой не ги чуваше. Освен това изобщо не се е подвоумил дали да дойде на сватбата на приятеля си с всичките знамена и конници, с които разполага, а и никога не се съмнявал, че този съюз става по Божията воля и е награда от светата Дева за верността им и надеждата, която винаги са хранили той и Сесилия. Та кой е той, бедният грешник, за да се противопостави на волята на Всевишния? А като се има предвид топлото приятелство между Сесилия Роса и кралицата, то щастието ще е още по-голямо, ако двете семейства живеят наблизо. Най-близката църква за хората от Форшвик е тази в Нес. И тъй като той самият няма нищо против да посещава дома на Арн, то очаква от цялото си сърце Арн и Сесилия да се отбиват да го виждат не само когато отиват на литургия.

Кралят дълго време обсипва Арн с тези хубави думи в началото на вечерта. Отначало Арн се почувства щастлив и облекчен. Дълго бе живял в свят, в който лъжата и лицемерието не съществуваха и приемаше за чиста монета всичко, което му кажеха. Малко по-късно обаче си спомни разказите на сарацините за онзи несведущ франкски лекар, на когото му било дошло на ума да маже раните с мед. Тъй като е известно, че соленото е обратно на сладкото и че солта действа зле на раните, мнозина вярваха в това лечение с мед, дебело намазан върху зейналата рана. Не след дълго обаче медът увеличаваше болката, а раната загниваше.

Групата на зидарите сарацини бе настанена на другата голяма маса, недалеч от мястото на младоженеца. Арн бе настоявал да бъдат в залата, за да се знае, че са оценени заради работата си. Бе поръчал на Ерика Йоаршдотер да се погрижи на масата им винаги да има прясна вода и слугите да не им предлагат свинско месо. А за да бъдат избегнати всякакъв род инциденти, бе поискал, освен всичко друго, работниците му да бъдат настанени близо до него. Опасенията му изглежда се оправдаха, защото там сега като че ли назряваше някакъв конфликт, въпреки че трудно би могло от разстояние да се каже какъв точно. Давайки знак на краля, че отива по малка нужда, Арн стана от мястото си и се оправи към вратата, спирайки се междувременно при сарацините с цел те да го поздравят. Те точно това и направиха, когато той застана до тях и разправията се успокои от само себе си.