Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

— Не се прави на толкова важна, скъпа приятелко — отговори й кралица Бланка. — Няма защо да се оплакваш от отношението към теб, защото си на една маса с кралицата и булката и имаш късмета да седиш върху пустия му черен петел.

— В такъв случай ти седиш върху три корони! — прихна Улвхилде.

Шумът в залата ставаше все по-силен и те бяха уверени, че никой друг освен тях не чува какво си говорят. Кралицата прецени, че е дошъл моментът да хвърли светлина върху някои неща, докато все още бяха трезви. Започна с това, че трябва да си обяснят кратко и ясно какво се крие зад цялата тази комедия тук. Вярно е, че и трите има защо да бъдат радостни. Не са си се представяли така дори и в най-смелите си мечти по времето на затворничеството в "Божия дом" — две вече щастливо омъжени, а третата на път да го направи. Но имат целия живот пред себе си, за да разговарят за тази неописуема радост и тази необяснима милост. В момента обаче имат да говорят за друго и привлече вниманието на приятелките си към факта, че почти всички мъже имащи власт в страната, се намират в тази зала, с изключение на Биргер Бруса и някои епископи. Редом до Арн са сегашният и бъдещият крал, до булката е тя, кралицата, а на почетния трон седи архиепископът. Призна, че е трябвало да се бори, за да бъде така, защото съпругът й, кралят, бе категорично заявил, че за нищо на света няма да обиди Биргер Бруса. При все това, последният в момента неприветливо посреща други гости в Биелбо, до Бригида. Това, разбира се, не е най-доброто, но важното е да се покаже, че в кралството цари разбирателство, че Ерики и Фолкунги са винаги едни до други. Повече от това няма как да се направи.

— Скъпа приятелко, ти самата преди малко отбеляза, че за нас е голямо щастие да бъдем тук и трите заедно. Да не би сега да искаш да кажеш, че не си дошла от приятелски чувства, а поради причини, свързани с властта? — прекъсна я с огорчен вид Сесилия.

— Очевидно! — отговори кралицата. — Трябва обаче да си наясно с нещата. Не става въпрос за приятелството ни. Никой не би могъл да твърди, че кралят е действал задкулисно, за да попречи на тази сватба, както и че скърбим, задето не отиде в Рисеберя да дадеш обет. Ако кралят бе наложил волята си, всички щяха да помислят, че сме сърдити и единствено ярл Ерик щеше да дойде заедно с архиепископа и с едва половината от сега присъстващите. В такъв случай в тази зала щяха да преобладават червените мантии на Сверкерите, а не цветовете на Ериките и Фолкунгите. Нямаше да закъснеят и слуховете за разцепление. Кралят и Арн щяха да започнат да се гледат накриво, а това щеше да налее вода във воденицата на Биргер Бруса, което би било напълно глупаво, разбира се. Но по принцип мъжете не изглупяват ли понякога?

— Ти си единствената от нас, която трябваше да стане кралица — въздъхна Улвхилде. — Здравомислеща си и си напълно наясно с боричканията за властта. Аз обаче не успях да разбера как успяваш да получиш от Кнут това, което искаш. На мен самата в Улфсхем ми е по-лесно, защото фермата е моя. Но ти как го постигаш?