Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Старият господар Магнус изпита затруднения при изкачването на стълбата на младоженеца и поиска, леко раздразнен, някой да му помогне.
В преддверието на стаята се събра цяла тълпа, защото всички се натъпкаха в него и започнаха да събличат Арн, въпреки усилията му да се противопостави. Баща му се пошегува, че вече е малко късно да се отказва.
Свалиха чуждоземните му дрехи и му облякоха дълга до петите бяла ленена риза доста изрязана около врата. После отвориха вратата към стаята.
Вътре, на голямото легло, облечена в бяла роба, с разпуснати коси и с ръце до тялото лежеше Сесилия. Водейки го за ръка, кралят и господарят Магнус отведоха Арн до леглото и го помолиха да легне до Сесилия. Той го направи, изчервен като любимата си, а тези, които го бяха довели, се присъединиха към кралицата, Улвхилде и шестте шаферки, застанали в края на леглото.
Всички мълчаха. Арн, който нямаше ни най-малка представа какво се очаква от него, както и от Сесилия, я погледна разтревожен и й зададе тих въпрос, на който тя не отговори. Изглежда всички тези роднини и приятели очакваха нещо, но нито той, нито тя знаеха какво.
Очакването им се стори дълго и тягостно, преди да разберат причината за него. Очакваха архиепископа. Той мъчително изкачи стълбите и влезе с нерешителна стъпка в стаята, подкрепян от един от капеланите си.
Моментът бе дошъл. Архиепископът вдигна ръка и задъхвайки се, изрече благословията си. След това кралицата хвана единия край на дебелата завивка, кралят хвана другия й край и бавно покриха с нея Арн и Сесилия.
Така събирането на двамата младоженци в брачното ложе стана в присъствието на дузина свидетели. От този момент нататък Арн Магнусон и Сесилия Роса бяха законни съпруг и съпруга. Според законите на Църквата, те ще бъдат в такъв съюз, докато смъртта ги раздели. Според тези на Западна Готаланд и на дедите, ще бъдат съпрузи, докато не възникнат причини да се разделят.
Един след друг приятелите им ги поздравиха с лек поклон и ги оставиха сами за първата им нощ заедно.
Факли и свещи осветяваха стаята. Отначало Арн и Сесилия лежаха, без да помръдват с очи вперени в тавана. Дълго време не продумаха.
Пътят, довел ги до това ложе, беше извънредно дълъг. Сега лежаха в него, защото Господ бе поискал така, защото светата Дева им го беше обещала и защото и двамата се бяха молили за това повече от двадесет години. Трябваше да бъдат заедно и за да има мир и разбирателство в кралството, и за да се подчинят на волята на близките си. Кралят и кралицата бяха положили върху им брачната завивка като знак на одобрение на брачния им съюз.
Сесилия си казваше, че това дълго изпитание, започнало в момента, когато го видя да пристига на коня си в Нес, въпреки всичко отмина така бързо, като лястовичка в полет. А полетът на времето замая главата й и тя се помъчи да го спре, затваряйки очи, за да си припомни момента, в който видя любимия да идва към нея на сребърногривестия си кон. Щом обаче затвори очи, леглото започна да се върти като мелнично колело и тя се принуди отново да ги отвори.
Арн си казваше, че силната обич, която бе изпитвал в продължение на толкова години и за която бе дал клетва, че никога няма да предаде, неусетно бе отстъпила място на нещо, което няма много общо с любовта. Само преди малко Кнут и той бяха говорили за женитбата като начин за избягване на войната. Същото становище по темата бе изразил и синът им, неговият и на Сесилия, когато го бе попитал за евентуален брак с Ингрид Улве. Изглежда тази непрекъсната борба за власт бе повлякла любовта му в калта и я бе свела до съвсем малко нещо.
Колкото до плътската страна на въпроса, той се бе научил да я пропъжда от мислите си чрез молитви, студена вода и нощни разходки на кон. Сега обаче щеше да бъде благословен от самата света Дева за това, което му предстоеше в това отношение. Участниците в празненството очакваха той да се свърже плътски със Сесилия, защото утре младоженката ще бъде отведена в църквата на Форшхем, за да бъде пречистена по време на литургията. Опита се да си спомни удоволствието, което бе изпитал, когато се бяха отдали един на друг, но сякаш вратите на този спомен бяха затворени и заключени от многото молитви и мъчителните нощи в малката манастирска килия или в голямото спално помещение с братята по оръжие. Усети, че започва да се поти и внимателно отметна завивката, която кралят и кралицата бяха положили върху тях, покривайки ги чак до носовете.
— Благодаря ти, любими — каза тя.
Това бе всичко. И все пак колко приятно бе усещането да чуе гласа й и тези думи, които с пълно право можеха да изричат сега.
— Ето че вече можем да си казваме така, любима моя — отговори той дрезгаво. — И след като в този момент сме тук, не трябва ли преди всичко да благодарим на светата Дева за закрилата й през цялото това време?