Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
Понти сви рамене.
— Струва ми се невероятна, но и тя не трябва да се изключва. Сред палестинците има дяволски много луди, което трябва добре да се знае.
— А защо ти се струва, че е невероятна?
— Чисто статистически и исторически. Нито една палестинска организация не трябва да се занимава с терор в Швеция, защото стратегията им е такава. Това, разбира се, не изключва възможността някоя малка секта от един или друг вид, да е решила, че стратегията им е остаряла и трябва да се промени. И ето ти го взривът. Аз обаче не знам това. Ако го знаех, щеше да го знаеш и ти, чувайки за това от “Дагенс ехо”.
— Въпреки че подкрепяш палестинците ли?
— Да, аз подкрепям палестинците и не ми харесваха методите на работа на Фолкесон напоследък, но не съм и за убийствата на шведски полицаи, ако имаш това предвид. Между другото, именно затова и подкрепям палестинското движение.
— Защото би имало повече вреда, отколкото полза ли?
— Така е, въпреки че не се готвя да споря с хората от “фирмата”. Искаш ли да знаеш още нещо?
— Всъщност, да. Наистина, това не е свързано непосредствено с даденото разследване, но ме интересуват две неща.
Карл знаеше, че ще се гмурне още по-надълбоко. Онова, за което искаше да пита, разкриваше и съдържанието на общата им оценка за самия Понти. Любопитството му обаче го караше да пита, а интуицията му подсказваше с неочаквано удивителна сила, че му се удаваше възможността да се сдобие с много важни сведения.
— Преди години израелците са изпратили в Швеция свой таен агент, прекрасен експерт по хитроумно планиране на акции. А ти си успял да го разобличиш само за няколко часа.
— Да, спомням си този случай. Той всъщност се оказа голямо събитие в моя живот. Е?
— Как го направи?
Понти се разсмя тихо. (Карл проклинаше тъмнината, защото не му позволяваше да види лицето на събеседника си.)
— Да се поразходим. Радвам се, че тази история все още е в аналите и се предъвква. В твоята, както и в моята, работа обаче обяснението лежи на повърхността и поради това не може да бъде намерено. Да, това наистина е превъзходна и поучителна история.
Закрачиха бавно покрай брега и стигнаха до стълбата, водеща към града. Бе късна вечер. Хора почти нямаше и никой не ги видя.
Израелецът бил с прекрасно разработена легенда. Когато Понти го посрещнал на Централна гара и чул за пръв път историята му, стигнал до извода, че никога няма да успее да я проконтролира и че всичките подробности, които могат да бъдат проверени, са точни. А това означавало, че не трябвало да се проверява, а просто да се повярва в истинността на самата история. В продължение на много години обаче пропалестинското движение било мишена за провокаторите, за “фирмата” и IB, за произраелските частни шпиони и за самите израелци.
Точно тази вечер в Стокхолм се намирал Хасан Канафани, пристигнал по съвсем лична работа, свързана с една журналистка от “Дагенс нюхетер”, но нямало повод да бъде посетен. Понеже обаче палестинецът бил гост на “ляво” шведско многобройно семейство, можело да бъде представен за когото и да било и да се кажело, че се е оказал случайно в апартамент близо до Централната гара.
Взимайки със себе си човека, който скоро щял да бъде разобличен като израелски агент, Ерик Понти се отправил именно към този апартамент. Скоро след това и някак между другото той обяснил ситуацията на палестинския ръководител на НФОП и се договорили Канафани да зададе в отделна стая няколко въпроса на евентуалния “другар”.
Канафани се убедил бързо, че историята на този човек е много, ама много добре отработена. Онзи дори описвал съвсем точно коридорите на затвора в Рамала, назовавал правилно имената на затворниците и номерата на килиите, в които били затворени, както и всичко останало. А и самият той бил затворен половин година в камера № 14. А онези, които изброил като другари по килия, наистина били затворени в нея. Преди всичко — Абдул Хасан Латиф. Само Латиф не се пречупил по време на мъченията и нищо не си бил признал, като дори го осъдили само на основанието, че принадлежи към тази организация. Израелският агент “знаел” историята на Абдул Хасан Латиф като оперативен работник на “Ал Фатах”, както и за други оперативни работници на “Ал Фатах”, тоест версията на израелците. Освен това я бил чул от самия Абдул Хасан Латиф в килия № 14, както казал на Канафани.
Абдул Хасан Латиф наистина бил принадлежал към НФОП, но към съвсем друга група и към съвсем друго обединение, различно от онова за което си мислели израелците. Освен това Латиф бил един от старите приятели от детството на Хасан Канафани, който бил сигурен, че по много причини Латиф никога не би разказал тази израелска версия на американския си съкилийник. Никога.