Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

— Неслунд — изфуча Понти. — Съществуват две неща, поради които презирам “фирмата” ви. Едното е чисто лично — преследването срещу нас, започнало преди години. А второто е откровеното презрение на обикновения шведски данъкоплатец, който просто е задължен да поиска тази дейност да не се ръководи от идиот. А при вас кой е? Героят от Юкасерви! И за това трябва да даваме паричките си?

Понти седна на малка пейчица на детската въртележка, оттласна се и тя, скърцайки, започна да се движи.

— Каниш се да ме задържиш поне час, а? — попита той. — Имам предвид, докато норвежките ви колеги се проявят като глупаци, свързвайки се с “Дагбладет”?

— Нали това няма да попречи на пътуването ти в Афганистан? — попита Карл, за да не отговаря на съвсем точния извод, направен от Понти.

— То ще бъде, мисля, през лятото. През зимата е невъзможно, защото преминаването по планинските пътеки е трудно. Заминаването е определено за средата на лятото. Ако не ме затворят за убийството на полицая.

— Няма такава опасност. А ти имаш ли някакви идеи относно убийството на Фолкесон?

— Мога да изключа руснаците, но това е всичко. Знаеш ли всъщност с какво точно се занимаваше Фолкесон?

— Само приблизително. Отговаряше за Близкия Изток.

— Сядай, за да ти разкажа малко за Фолкесон, когото познавах повече от двадесет години.

Карл седна срещу него на пейката на въртележката, която продължаваше да се върти.

Знаеше началото на историята. Фолкесон и Рофе Янсон пристигнали в един прекрасен ден при него и установили контакт с тогавашната пропалестинска група в Стокхолм. Идилични времена били, а антитерористичният отдел на “фирмата” се състоял всъщност от двама души. Отделът обаче се разраснал с годините и станал един от най-големите във “фирмата”, като различни чуждестранни служби за сигурност започнали да работят с тях, да изискват услуга за услуга и то в такъв обем, че външните неща станали решаващ фактор на влияние върху дейността на “фирмата”. Обичайните методи на работа вече не били подходящи. Освен това всеки влизащ в Швеция политически бежанец бил задължен да представи пълно описание на живота си в полицията, а значи и в Управлението по имиграционните въпроси, тоест на Фолкесон. А той, на свой ред, карал тези бежанци да стават информатори, защото притежавал властта и определял дали бежанците да останат в Швеция или не, дали могат да доведат там жена си или чичо си и така нататък.

— И най-неприятното във всичко това, ако се оставят настрани моралните аспекти и се постараем да погледнем на това съвсем практично, е, че който и да е от тези информатори можеше да стане убиец. Доколкото го разбирам, убийството би могло да е акт на лично отмъщение, превърнал се в политически терор. Проверихте ли конюшнята с информатори на Фолкесон?

— Не искам да отговарям на това — каза Карл, като при това си помисли, че на никого от “фирмата” не му бе хрумнало това. — А какво мислиш за хипотезата, свързана с палестинска организация?