Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
И цялата вечер прекарал при редактора на международния отдел на вестник “Дагбладет”, с когото били добри приятели.
На следващия ден очаквал среща с познат му писател, който се казвал Йон Михелет, като последният трябвало да му звънне в хотела, за да обядват заедно, ако няма ангажимент с дъщеря си. Приятелят му обаче не звъннал и тогава Понти решил да купи няколко коледни подаръка на жена си. Тогава открил, че го следи някакъв, над главата на когото било изписано с големи букви: НОРВЕЖКАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ Е НА ПОСТА СИ.
— Почти се зарадвах, защото толкова отдавна не се бях занимавал с това — смееше се Понти. — Е, след като ги видях, то реших да им изиграя цялата стандартна програма и започнах от големия универмаг.
— От секцията за стъклария — смееше се и Карл.
— Точно така. Изпълних всичко — и меренето на ръкавици, и женското бельо, и всичко останало. Когато обаче ми се стори, че няма да ми се удаде да им се измъкна втори път, си резервирах билет за следващия самолет и се отправих към летището с преследвачите си, настъпващи ме по петите.
— А защо се пошегува с тях?
Много просто. Решил да намери обяснение за интереса на полицията към него, ако имало, разбира се, такъв, той си купил новите вестници и научил, че в хотела, в който бил отседнал, трябвало да се настани израелска делегация, и всичко му станало ясно. Били го взели за терорист.
— Добре де, но защо ти бе необходим прощалният поздрав? — упорстваше Карл.
— Исках да им покажа, че съм разбрал всичко и че цялата тази история е само глупаво недоразумение. Приемете, моля, това за шеговито изразяване на дружелюбност. Струваше ми се очевидно, че ако бях наистина терорист, то нямаше да се шегувам.
Известно време вървяха мълчаливо.
— Вярвам ти — каза най-накрая Карл. — Искам обаче да разгледам цялата тази история дотам, докъдето ти би могъл да скроиш теоретически нещо. Как да постъпим?
— Това не е мой проблем. Ти можеш да ме поставиш в неловко положение, но в същото ще изпадне и “фирмата”.
Карл се смая, чувайки с каква лекота използваше Понти вътрешноведомствения сленг на спецслужбата за сигурност. Стояха до телефонна будка.
— Имаш ли монети по една крона? — попита Карл.
Двамата поровиха из джобовете си и събраха десетина монети. Карл се извини и влезе в будката, а Понти се отстрани вежливо на разстояние, от каквото се виждаше добре, но не чуваше нищо. Карл позвъни на Хестенес в Осло и го помоли да вземе лист хартия и химикалка.
Разговорът му отне не повече от пет минути.
— Дойде ли моят ред да задавам въпроси? — попита Понти.
Карл кимна мълчаливо.
— Защо е всичко това? — попита Понти.
— Защото трябва да знам, че имаш естествено обяснение за пътуването си до Осло, обяснение, което може да се провери и да те оставим на мира, като се заемем с някого другиго.
— Това пък защо? — попита отново Понти.
Бяха се приближили до водата. Бе студено и звездно, а мостът бе пуст. Нямаше жива душа наоколо. Карл мълча доста дълго, преценявайки всичките плюсове и минуси на професията си. Не бе разказвал на никого с какво се занимава, което беше дало преди време основание на една много близка му жена в края на краищата да се убеди, че й изневерява и лъже.
Смяташе, че не е задължен да информира подробно Понти, а освен това бе опасно, защото последният бе журналист. Понти обаче знаеше много неща. И щеше да е интересно да му зададе и други въпроси. И тогава Карл реши да задълбочи своята “служебна грешка”. Понти стоеше малко настрани, без да повтаря въпроса си.
— Ето как стоят нещата — каза Карл и въздъхна дълбоко. — Описанието на убиеца прилича много на твоето. Освен това убиецът би успял съвсем спокойно за полета в девет за Осло. Има повод да се смята, че Фолкесон е попаднал на следите на терористична акция. Възможната мишена е израелската делегация в Осло.
Карл спря, започнал да се съмнява. Не можеше да види изражението на лицето на Понти, а забеляза само как онзи тръскаше глава.