Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
По такъв начин, според него, другарите му повече от всичко страдали от илюзии по отношение на буржоазната демокрация и едва когато последните изчезнели, можело да се мисли за по-нататъшни стъпки.
Последното му разсъждение беше най-интересното. На практика това се случваше в момента, например, с Анелис и Сунд, които бяха получили основен урок по “буржоазна демокрация”, нали така?
Странно изглеждаше и липсата на взаимно разбиране между Хедлунд и приятелката му Петра. Та нали живееха заедно и като че ли трябваше да се изхожда именно от това. Фактически доказателства обаче нямаше, защото Петра Хернберг също се бе оказала “дребнобуржоазен елемент”, нежелаещ “преки акции”.
— Така че, ако сред тези четиримата има наш клиент, то той без съмнение е Хедлунд — направи извод Карл.
През втората половина от деня той усети, че започва да изпитва едва ли не презрение към Хедлунд. Доколкото Карл си спомняше, именно такива глупаци бе успявал да изхвърли преди от “Кларте” и другите организации. Такива хедлундци се намираха винаги, но никой от тях не успяваше да се сдобие нито с влияние, нито с доверие в лявото движение. А този бе явно изключение.
— Съвсем приемлива мисъл — подкрепи го Фристед.
Проблемът обаче бе в това, че не успяваха да разпитат
Хедлунд. Той бе успял дори да си осигури истински адвокат, който с убийствена ефективност бе разрушил всичките старания на следователите да изстискат поне нещичко от заподозрения.
Неслунд им бе изпратил няколко доклада за различните видове връзки между седмината палестинци и четиримата шведи, но след бегло запознаване с тях Фристед разбра, че всичко това бяха глупости. Няколко телефонни разговора, свидетелстващи, че някакви си палестинци бяха звънели на някакви си шведи и бяха изразявали неспокойство във връзка с публикациите във вестниците. В това нямаше нищо странно. И като цяло материалът не съдържаше нищо неочаквано и бе по същество сроден с чисто математическите пресмятания.
Може би си струваше Карл да поседи над материалите и вечерта? А Фристед и Апелтофт да продължат работата си над “графичния” модел на ситуацията и когато всичко започнеше да се прояснява, да се срещнат отново и да помислят заедно.
Надяваха се и че през нощта немците също можеха да открият нещо. Ако всичко сочеше към немските проблеми, то щеше да се узнае за това достатъчно бързо, защото, както бе известно, немските им колеги не обичаха да държат дълго пръст върху спусъка, когато научаваха, че заподозреният терорист се намира в собствената им страна. Рано или късно обаче щяха да разберат, че не може да се повлияе върху това от Швеция.
Карл взе със себе си папките с докладите за задържаните палестинци и за връзките им със задържаните шведи и се оттегли в кабинета си. Започна да “прекарва” палестинците през компютъра си и последният, без каквито и да е сантименти, ги раздели на трима привърженици на “Ал Фатах”, двама — на НФОП[76] и двама — на НФОП — ГК[77]. По неясни причини последната организация се класифицираше като терористична, докато НФОП бе “възможно терористична”, а “Ал Фатах” се смяташе за организация, неодобряваща актовете на насилие на международната арена. От това можеше да се направи веднага извод, че двама от палестинците трябваше явно да се изгонят от страната, още двама да бъдат депортирани, а трима да останат.
Подборният материал за всеки от повече или по-малко заподозрените, изпратен от Неслунд, не добавяше нито ново.
В посочени ден и час един от привържениците на НФОП бе звънял на Нилс Густав Сунд. Приложеният запис на разговора свидетелстваше за тривиалността на въпросите — наистина ли имало основание да се пише във вестниците, че някаква палестинска организация е убила “шефа на антитерористите" в СЕПО. А приложеният към това старомоден меморандум твърдеше, че палестинецът, звънял на Сунд, познаваше всичките останали палестинци.
Не можеше и да се очаква нещо друго, защото всичките те живееха в две студентски квартири в Упсала на разстояние от двестатина метра една от друга.
След това се доказваше, че Сунд познава останалите трима задържани шведи, което също бе очевидно, защото всичките те бяха членове на една и съща пропалестинска група и освен това, живееха в една и съща сграда.
По такъв начин обаче се доказваше, че всичките тези седем палестинци са свързани с всичките четирима шведи, което означаваше, че се потвърждават “интензивните им вътрешни контакти”.
76
НФОП — Народен фронт за освобождение на Палестина.
77
НФОП — ГК — Народен фронт за освобождение на Палестина — Главно командване.