Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Хестенес обясняваше с най-големи подробности какво бе правил Ерик Понти през цялото онова време, през което не бяха успели да го контролират ефективно. През първата половина от деня Понти бе преседял няколко часа на преговори с двама от шефовете на Норвежката радиокомпания в самия хотел. Ставало дума за възможността да се направят репортажи от Афганистан. Договорът бил подписан и НРК щяло да финансира репортажа. Двамата норвежки шефове били потвърдили всичко това. Освен това НРК платила впоследствие билета за самолета на Понти и стаята в хотела била резервирана от секретарката на НРК от името на нейния шеф. Тя била избрала и хотела.

Вечерта на първия ден Понти бил на гости на свой приятел, редактора на чуждестранния отдел на вестник “Дагбладет”, който живеел до метростанцията “Монтебело”. Понти бил останал при него до посред нощ.

На следващия ден Понти възнамерявал да се срещне със свой познат писател на име Йон Михелет, който, между другото, бил един от най-известните “леви” писатели в страната. Срещата обаче не се състояла поради ангажимент на последния. И двамата обаче — и Михелет, и редакторът на чуждестранния отдел на вестник “Дагбладет” — потвърждавали гореизложените обстоятелства. За норвежката полиция вече нямало никакви неизяснени моменти.

— Да — каза Фристед, — ето че ни окачиха на въжето. Въобще е чудесно, че норвежците ни се махнаха от пътя. Може да се прекрати разработката по линия на Понти. Сега губим работата си и с Хедлунд, и с немците, така че с какво да се заемем?

— Възнамерявам да отскоча до Бейрут — с невинен вид каза Карл.

И видял учудените лица на двамата си колеги, реши да им обясни всичко — и как се е срещнал лично с Понти, и как е позвънил на Хестенес.

След като приключи с разказа си, Апелтофт и Фристед седяха известно време мълчаливо.

— Аз лично не възразявам — каза Фристед. — След като мога да се срещам зад гърба на Неслунд с руски шпиони, то защо да не може просто да се поговори с обикновен журналист от Шведското радио?

— Освен това разговорът е дал резултат — тихо добави Апелтофт и отклони погледа си.

Той лично не одобряваше такъв вид методи. Според него инструкциите и правилата се пишеха не за да бъдат нарушавани.

Нямаше да е толкова лесно обаче да се обясни пътуването на Карл до Бейрут. Трудно можеше да се очаква, че Неслунд щеше да възприеме с ентусиазъм мисълта за побратимяване с врага — това, първо. И, второ, бе трудно да му се каже точно кой бе направил това предложение и кой щеше да помогне за осъществяването на контакта.

Идеята обаче се хареса на Фристед. Само като си представеше, че палестинците можеха да успеят да проследят пътя на оръжието на убийството! Че кой друг би могъл да намери следите на изчезнал в Бейрут пистолет? Как обаче, дявол да го вземе, да се обясни това предложение на Шерлок Холмс?

— Имам една идея — каза мрачно Апелтофт.

Мислите му подскачаха като топка между неодобрението спрямо новите похвати и необходимостта да се използва и най-малката възможност за получаване на допълнителни данни. Та нали те на практика не бяха напреднали и с йота за разкриването на убиеца на Аксел Фолкесон.