Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

— Казвам се Карл и работя в “сека” — представи се Карл.

— Струва ми се, че вече сме се виждали някъде — отговори му Понти. Преди да продължи, той се огледа настрани. — А сега е мой ред, ако не възразяваш. Ще излезем не оттук, а ще изчакаме следващата мотриса или си тръгвам сам за града. Става ли?

Карл кимна. И те тръгнаха бавно към средата на перона, където Понти спря. Карл го наблюдаваше крадешком, опитвайки се да си представи как можеше да разбере професията на Понти, ако не я знаеше предварително, и стигна до мисълта, че, с извинение, е полицай. Нещо спортно и предпазливо се усещаше в поведението му и това се харесваше на Карл. В предишното “ляво” движение повечето приличаха на “интелектуалци” с очила и останалите атрибути…

— Кажи едно число от едно до три — усмихна се Понти, когато най-накрая, скърцайки, до перона се приближи следващата композиция.

— Едно — каза Карл и Понти кимна.

Влязоха във вагона и се огледаха настрани, но нищо не предизвика подозренията им. Понти помоли с поглед Карл да остане до вратата и след минута слязоха на станция “Кристинеберг”, точно когато вратите се затваряха.

— Ти каза “едно” и това е една спирка. Сам съм и не ме следят, но ти го знаеш — заключи Понти.

Карл кимна.

— Къде се научи на всичко това? — поинтересува се той, отправяйки се към изхода на метрото.

— Ти си по-млад от мен с няколко години и не помниш, но преди години СЕПО ни дишаше постоянно под опашката. Научи ни the hard way[78]. А в пропалестинското движение ни измъчваше поток от друг сорт информатори… Е, какво искаш? Да влезем ли в дворцовия парк?

— Да тръгнем в обратната посока — отговори с усмивка Карл на ироничната закачка на Понти, подразбирайки “е, какво пък, да си поиграем”.

— Защо си ходил до Осло и защо си се пошегувал с нашите колеги? Няма да те прекъсвам, но искам да знам за това и най-малката подробност, за да ти повярвам и да разбера всичко.

— Това разпит ли е?

— Не е. Важно е обаче да знам. След това може и да ти разкажа защо. Всичко зависи от…

Понти продължаваше да върви мълчаливо до Карл, след което го попита с жест накъде да продължат. Карл посочи с кимване напред и те се разтвориха в тъмнината.

Разказът на Понти бе напълно логичен. Бе пътувал до Осло за преговори с НРК[79], на която искал да продаде телевизионен репортаж от Афганистан като свободен журналист. Шведските радио и телевизия не се съгласявали на служебна командировка в Афганистан поради споровете за допълнително заплащане за риска (евентуална трудова злополука) и други шведски дреболии. Отразяването на конфликта там можело да се осъществи само при условията, приети за свободните журналисти, и правели изключение само за отразяването на латиноамериканските войни.

Такъв репортаж щял да струва пари, трябвало да получи аванс, а той се изплащал на малки части поради други профсъюзни правила. Поради това Понти се свързал със сътрудниците на Норвежкото радио, ходил до Осло и дори сключил договор с тях. Те пристигнали в хотела при него, поседели и поговорили там няколко часа подред. След това Понти се договорил да се срещне със своя добър приятел от норвежкия вестник “Дагбладет”, който бил редактор на международния отдел. Не, звъннал му още преди тръгването си от Стокхолм за Осло. Да, също така и за таксито — нали и тогава са го следели? — та ето че когато таксито се приближило до улица “Карл Юхан” Понти си спомнил, че от станция “Колсос” има само няколко кратки спирки до “Монтебело”, и едва там се излизало на повърхността. Съжалил, че е взел такси и излязъл от него.