Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

— А къде да го намеря?

— Най-вероятно в Бейрут. Или в Тунис, но мисля, че най-сигурно е в Бейрут.

— Можеш ли да ми помогнеш да се срещна с него?

Спряха се под опората на моста “Вестербрун” и се загледаха в пустия изтънял и полузамръзнал тревен килим на крайбрежната улица, отиваща към “Нора Мелярстранд”. Понти мислеше. Най-накрая се реши.

Нямало да бъде чак толкова лесно. Карл трябвало да отиде отначало в Бейрут и там да намери един шведски лекар в скандинавския диспансер на палестинската група в лагера за бежанци “Бурж ел Баражна”. Понти би могъл да му напише писмо. Ако Карл успеел да го убеди в добрите си намерения, то онзи, на свой ред, щял да свърже Карл с “Джихаз ар Разед” — така се казвала самата организация. Тя отговаряла за сигурността на скандинавските си приятели в Бейрут. А след това към следващата стъпка, като вече всичко щяло да зависи от умението на Карл да води преговори.

— Опасно ли е? — попита Карл.

— Да, и то в най-висша степен, ако се опиташ да ги излъжеш. Ако ли не, то в най-лошия случай, мисля, че всичко може да свърши с това да те пратят по дяволите, но ти във всеки случай ще знаеш, че не искат да обсъждат вариантите за отиването на Фолкесон при прадедите му.

— Значи ще напишеш писмо на шведския лекар и ще му обясниш същността на въпроса, нали?

— Да. Можеш да го получиш утре. Наистина, ще ми се наложи отново да се отървавам от колегите ти и от тяхната нова идея, че съм много “съмнителен тип” — нали така, струва ми се, се казва?

— Изпрати писмото на адреса на отдела по сигурността при Управлението на полицията! Ще го намериш в телефонния указател. И нека да е на името на Арне Фристед, комисар от криминалната полиция.

— Това ти ли си?

— Не.

— Добре, така да бъде. Значи ме следят, за да видят дали няма да се издам.

— Да.

— Тогава се държат странно. Правят всичко възможно, за да разбера, че ме следят. Защо?

— Сигурен ли си?

— Не може да има никакви съмнения. Те искат да видя, че ме следят.

— Не зная защо. Изглежда се опитват да те изплашат. Между другото, трябва да ти дам един съвет. Надявам се, че си разбрал, че няма доказателства срещу теб. Ако обаче решат да те задържат, то в името на Бога, не се съпротивлявай и не взимай никакво оръжие!

— Благодаря за предупреждението. Наистина ще го запомня — каза Понти, завъртя се на токове и си тръгна.

Карл още дълго не помръдна от мястото си, така и неразбрал дали реакцията на Понти бе изблик на гняв или нещо друго? След това си спомни какво трябваше да пита още, но вече бе твърде късно. А и за “Джихаз ар Разед”.

И изведнъж му просветна, че “Разед” бе “неизвестна палестинска организация” сред другите палестински терористични организации в Европа.

Изчака, докато Понти се скри от погледа му, след което тръгна към “Вестербрун” и спря такси.

Карл пътуваше към дома си особено доволен от себе си. Смешното бе, че и Понти, и Стария му бяха дали един и същ ясен съвет: “Търси и питай!”