Вестителят на бурята

Чуваше ги в съседната стая, крещяха и ритаха мебелите, а търговецът шумно протестираше. Чу се и нещо като удар, последван от вик.

Не биваше да става така — нали никой нямаше да пострада.

Раг тръгна към стаята и я освети с фенера. Видя ги как връзват с въже мъжа за стол. Бърни също беше тук и се бе надвесил заплашително над него.

— Барнус Джуно, предполагам? — попита Крупс. В гласа му се усещаше заплаха, каквато Раг не бе чувала преди. И това я стресна.

— Кои сте вие? Какво искате? — попита Барнус ужасѐн.

— Мисля, че знаеш какво искаме. Е, къде е проклетият ключ за сандъка.

Барнус ги огледа по ред, но не откри надежда никъде. Всеки от мъжете изглеждаше по-безмилостен от предишния: мускулестият Бърни, Стераджлио с извадения нож и Крупс с ледената си заплаха.

— Нямам ключ — отвърна Барнус.

Дори Раг разбра, че лъже.

Крупс кимна на Бърни и той заби юмрук в челюстта на търговеца.

— Внимателно, искаме да говори — рече Крупс.

Барнус изплю кръв и може би зъб.

— Уверявам ви, нямам ключ — Бърни го удари отново и той изстена, а после изхленчи задавено.

Раг искаше да хукне към тях и да им каже да спрат, да оставят горкото копеле на мира и да се разкарат бързо оттук, преди да са стигнали твърде далеч.

Но не помръдна. Знаеше, че не бива да се меси. Не биваше изобщо да идва тук… да се доверява на тези мъже. Те не бяха такива, за каквито ги мислеше. Бяха я излъгали: тук не трябваше да има никого. Никой не трябваше да пострада, но ето че биеха горкия човек.

Преди да го ударят отново, на вратата се почука настоятелно и те застинаха.

— Барнус? Вътре ли си? — извика писклив и превзет женски глас.

Барнус отвори уста да я предупреди, но Бърни я запуши с длан. Крупс и Стераджлио бързо минаха покрай Раг, застанаха от двете страни на вратата и се приведоха, за да не се виждат през стъклото.

— Чух шум, Барнус! У дома ли си?

Дръжката се завъртя и Крупс я стисна. С другата си ръка посегна към жакета и извади нож, по-скоро кинжал. Жената отвън се опитваше да отвори вратата. Стераджлио облиза устни и приготви ножа си, сякаш искаше тя да влезе, за да го забие в нея.

Това беше прекалено! Те щяха да убият търговеца, а сега се готвеха да убият и някаква глупава стара жена. Трябваше да се направи нещо.

Раг измяука силно.

Не знаеше защо го направи — дори не звучеше като котка, а като човек, който е стъпил на ръждясал пирон, но само това успя да измисли.

Лицето на жената се появи на прозореца и надникна вътре, но явно беше твърде тъмно, за да види нещо.

После тя си тръгна, а чакълът така хрущеше под краката ѝ, че можеше да събуди и мъртвите.

Крупс въздъхна шумно.

— Добре.

Тръгна към стаята, където бяха вързали Барнус. Бърни още притискаше устата му.

— Стига вече глупости. Казвай къде е ключът, или приятелят ми ще ти избоде окото.