Вестителят на бурята

— Копелета! Знаете ли кой съм? — изпищя Барнус и скочи напред, протегнал ръце, но Бърни го събори само с един замах. Измъкна ножа, хвърли го на пода, а Барнус пак налетя. Не беше ясно какво се опитва да постигне, защото не можеше да се мери с Бърни.

Бърни отблъсна търговеца точно когато в стаята влетяха Крупс и Стераджлио.

— Какво става, мамка му? — извика Крупс и се олюля, защото Барнус го удари в челюстта.

Стераджлио нямаше намерение да получи от същото и извади ножа си. Раг вече се изправяше.

Опита да изкрещи „не“, „спри“ или нещо подобно, но не намери думи. Стераджлио прободе Барнус три пъти — в гърдите, в корема и в бедрото, — преди търговецът да усети какво става.

Приличаха на глутница кучета, нападащи мечка — първото ѝ пуска кръв, а останалите си чакат реда. Бърни беше следващият и заби юмрук във врата на търговеца. Крупс, възстановил се бързо от удара, извади своя нож и скоро и тримата започнаха трескаво да мушкат, удрят и ритат. Крясъците им на омраза заглушаваха писъците на търговеца.

Раг гледаше безпомощно как превръщат в кървава каша човека, когото дойдоха да оберат.

Когато всичко приключи и Барнус спря да мърда, Крупс я изгледа. Обвинението беше очевидно, нямаше нужда от думи.

— Да се разкараме оттук — каза той и тръгна към вратата.

Тримата се изсипаха навън. Раг спря само за миг, за да погледне към Барнус. Красивите му дрехи бяха пропити с кръв. После тя последва мъжете.

Портата беше отворена — сигурно Барнус я беше оставил така — и те безпрепятствено се втурнаха в нощта.

Докато бягаше, Раг осъзна, че няма да ѝ се размине за това.

Искаше да се отърве от тези тримата и от стореното от тях, да избегне неминуемото възмездие, което скоро щеше да ги сполети, но къде да иде? Кой ще я вземе сега?

Можеше да иде право при Зелените куртки, но дали ще ѝ повярват? Как ще обясни, че не е искала никой да пострада?

Затова следваше тримата мъже, като добре съзнаваше, че е не по-малко виновна от тях.