Вестителят на бурята

Имаше черни свещи с червен пламък, както преди. По стените бяха изписани познатите черни знаци — но вниманието на Уейлиън веднага беше привлечено от трупа. Този път не бе прикован на пода, нещастната проститутка беше закована за тавана, а червата ѝ висяха като клони на върба. Как убиецът бе успял да я прикове там, без да го чуят останалите в бордея, си оставаше загадка. Но това не беше обикновен убиец. Този беше магьосник отстъпник, черен заклинател от най-жалкия вид. Убиец, който знаеше какви номера да използва, за да извърши гнусното си дело.

Уейлиън погледна празните, побелели очи на мъртвата и изпита срам. Долу беше мислил за тези жени като за курви. Беше ги смятал за недостойни за компанията му. Но това тук бе само едно момиче, горе-долу на неговата възраст. Момиче, което сигурно е имало мечти, надявало се е на нещо повече от това да отваря крака за пари, но сега тези мечти бяха убити заедно с нея. Убити по най-ужасния начин.

— Трябва да я свалим — каза той, когато Гелредида тръгна да огледа стените.

— Може да остане там засега. Съмнявам се, че има бърза работа.

Уейлиън усети как гневът се надига чак от корема му. Униженията от последните няколко дни, в комбинация с настоящия му срам, като че ли кипяха в него.

— Трябва да я свалим! — изкрещя той.

Гелредида се извъртя с разкривено от раздразнение лице. Той се приготви за тирада, за наказание или подигравка, но нищо подобно не последва. Чертите ѝ омекнаха и тя кимна.

— Добре, използвай това — посочи към стол в ъгъла, преди да се обърне пак към стената и да се задълбочи в знаците отблизо, но без да ги докосва.

Уейлиън грабна стола и го завлече през локвата кръв. Краката му оставиха следа по дъските на пода, докато най-сетне го остави точно под момичето. Покачи се на него и стисна пирона, който приковаваше единия ѝ крак. Пръстите му станаха хлъзгави от съсирената кръв и не успя да го захване добре. Уви ръка с робата си и задърпа отново. Пиронът най-сетне излезе сред дъжд от мазилка, а кракът на момичето увисна и се залюля. Уейлиън повтори процедурата и с другия крак, и тялото ѝ се отпусна в ръцете му. Слава на боговете, беше се подготвил за това и успя да поеме тежестта, но червата окървавиха робата му. Не му пукаше. Искаше само да я свали от тавана.

Само преди седмица щеше да му прилошее, но последните събития го бяха направили по-корав. Вече не се чувстваше като момче.

Изкорменото ѝ тяло беше леко като детска кукла и колкото и да беше хилав, той успя да я удържи. Накрая махна и пироните от ръцете и момичето увисна на рамото му като празен чувал. Той слезе от стола и я положи на пода. Коленичи до нея и опита да затвори очите ѝ, но все не успяваше. Тя го гледаше изпод притворени клепачи, сякаш се преструваше, че спи. Пръснатите черва и бялата кожа обаче ясно показваха, че не за сън става дума.