Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
— Правилно — рече той и се ухили. Напоследък се смееше рядко и най-вече на глупостите на Дени.
— Помни ми думите. Когато всичко се разкрие, ще видиш, че е свързано. Казвам ти.
Казармите се виждаха в далечината и Дени забеляза двама от Зелените куртки пред тях. Бяха се облегнали небрежно на груба дървена колиба.
— Това са Плат и Фирби — каза той и помаха, но те не го видяха. Две фигури изникнаха от преминаващата тълпа и привлякоха вниманието им.
Нещо в тях накара Нобул да спре. Не можеше да прецени какво точно, просто усещане, но достатъчно, за да попречи на Дени да извика и да го извлече встрани от улицата.
Единият от новодошлите беше мъж, слаб, над среден ръст, с гъста кафява коса. По увереното му поведение личеше, че е или боец, или блъфира, но така или иначе на колана му висеше меч. Той се ухили на Зелените куртки и побъбри приятелски с тях. Очевидно беше от разговорливите. Синините по лицето му личаха дори от далече. Явно наскоро някой не беше харесал особено приказките му.
С него имаше жена, висока, подобна на статуя. Вървеше със сведена глава, сякаш опитваше да се слее с множеството, но късата ѝ руса коса и красивите черти правеха това невъзможно. Въпреки опитите ѝ да мине незабелязана, беше очевидно, че е с едри, мускулести рамене и тънък кръст — тяло на воин.
Имаше нещо странно в тази двойка, но Нобул не знаеше какво.
— Познаваш ли ги? — попита той Дени, без да откъсва очи от четиримата. Хубавецът с насинената физиономия разказваше някаква шега и Зелените куртки се смееха, но не и жената.
— Плат и Фирби? Да, познавам ги от векове. Фирби неотдавна беше предложен за сержант. Защо, какво става?
Нобул не отговори. Нещо определено ставаше и ако изчакаше достатъчно… ето — една кесия мина от ръката на хубавеца в ръката на единия от Зелените куртки, докато и двамата продължаваха да се смеят.
— Видя ли? — попита Нобул, почти готов да се втурне натам и да ги пита какво, по дяволите, правят.
— Какво да видя? — рече Дени.
— Подкуп.
— Какво ти пука? Много момчета вземат.
Нобул се вбеси. Много момчета вземали, но не беше редно. Ето защо Гилдията вилнееше из града, защото Зелените куртки можеха да бъдат купени съвсем лесно. Ето защо той бе принуден да плаща с години — защото нямаше към кого да се обърне. Ето защо изчезваха хора — защото Зелените куртки бяха твърде изплашени или твърде подкупни, за да разследват какво всъщност става. Ето защо беше умряло и неговото момче…
Не, неговото момче не умря заради това, нали? Неговото момче умря, защото той беше студен, суров и жесток.
— Да, много момчета го правят — рече Нобул и усети как гневът му угасва.
Видя, че мъжете приключват разговора, хубавецът си взе довиждане с войниците и изчезна с жената в тълпата. Нобул се замисли дали да ги последва. Пристъпи напред, но в този миг се чу вой, който се надигна над уличната глъчка.
Дени се обърна.
— Какво става…
Прекъсна го нов писък, този път от друга посока.
Подобно на зараза, на чума, носена от вятъра, писъците се понесоха от уста на уста и по улиците настана паника. Една жена изтича покрай тях, стиснала детето си за ръка. Мъж буташе пълна с омари количка и разсипваше товара си, но не спираше. Старец се свлече на колене и започна да ридае.
Нобул тръгна към тълпата и заразпитва какво е станало, но хората само се бутаха, обзети от паника. Накрая успя да сграбчи една жена. Очите ѝ бяха пълни със сълзи.
— Какво става?
Тя го погледна като замаяна и изпъшка:
— Свършено е с нас. Хуртите са победили.
Нобул се взираше невярващо в нея, но усети, че тя опитва да се откъсне от хватката му, и я пусна.
Тогава го чу — печален вик се надигна над шумотевицата.
— Кралят е мъртъв! — крещеше някой. — Убили са крал Каел!
Нобул се обърна към Дени.
И двамата не намираха думи.
Тридесет и две
Усещаше го на хълбока си. Най-доброто оръжие, което бе имал, откакто… е, от цяла вечност. И се оказа отлична сделка. С Каира го купиха от една сергия на пазара в Северната порта, а щом претегли тежестта му и прокара пръст по наточеното острие, Мерик се зачуди как такова великолепно оръжие е попаднало у уличен търговец. Той явно нямаше и представа какво притежава, защото им го продаде на безценица. Очевидно целият му асортимент идваше от старата изгоряла ковачница, чийто собственик беше изчезнал. Някой беше изгубил доста пари, но това не бе проблем на Мерик. Той се беше сдобил с достоен за себе си меч и само това имаше значение. Ако Шанка и биячите му или някое друго важно копеле, реши да го предизвика, по-добре да умее да се бие или ще го прониже три стъпки яка стомана.