Вестителят на бурята

Втренчи се в магистрата и опита да издържи погледа ѝ. Той го пронизваше, преценяваше го, сякаш беше на изпит. И за втори път тази вечер тя отстъпи пред настояването му. Извади още две монети от робата си.

— Добре тогава — хвърли монетите на земята. — Изглеждате ми способни мъже, това трябва да е достатъчно да изкарате тялото от града незабелязано. Погребете я на Хълма на танцьора. Няма нужда да оставяте знак на гроба.

Те не възразиха и Гелредида излезе от стаята.

Уейлиън я последва и внезапно осъзна, че цялата му роба е в кръв, кръвта на момиче, което не беше срещал и чието име не знаеше.

Гелредида тръгна по стълбите и после към вратата на бордея, но Уейлиън спря и се обърна към разплаканото момиче.

— Как се казваше? — попита възможно най-внимателно.

Момичето вдигна поглед към него, гримът ѝ се беше размазал и се стичаше със сълзите.

— Какво ти пука?

— Просто ми кажи — настоя Уейлиън малко по-твърдо.

— Кейли — рече момичето и пак зарови глава в рамото на другата жена.

Уейлиън кимна с благодарност и бързо последва господарката си в нощта.

След известно време осъзна, че Гелредида не се е насочила към Кулата на магистрите. Той по принцип имаше проблеми с ориентацията, но все пак знаеше, че се отдалечават от огромната сграда.

Стигнаха до края на уличка, която излизаше на широка павирана алея, продължаваща в двете посоки. В мрака Уейлиън видя, че зад нея се простира ограда с шипове. Приближиха се и различи отвъд оградата хълмче, на което се издигаше тъмна и мрачна постройка с порутени куполи и строшени шпилове.

— Какво е това, магистра? — попита той, щом стигнаха до оградата. Вече се виждаше, че е излята от бронз и на всеки пилон са гравирани миниатюрни неразбираеми символи.

Гелредида не отговори, но продължи да върви покрай оградата, без да откъсва очи от мрачната сграда на хълма.

Накрая стигнаха до порта. Тя беше гравирана с гротесков фриз от същия бронз. На него бяха изобразени в най-големи подробности ужасяващи сцени: мъже, жени и деца бяха разкъсвани от страховити, съсухрени, яростни създания с огромни нокти и зъби. Беше отвратително, но Уейлиън не можеше да откъсне поглед.

В центъра на портата имаше четвъртит метален блок, покрит със символи, подобни на тези по пилоните на оградата. Гелредида пое дълбоко дъх, наведе се към тях и зашепна нещо на блока, сякаш споделяше с любовник.

На Уейлиън отново му се догади, както от изписаните при труповете знаци по стените. Вдигна ръка към лицето си и попи капка кръв, процедила се от носа му.

Преди да успее да извика, образите по бронзовия фриз помръднаха механично, някои протегнаха ръце, а други отвориха още по-широко зейналите си усти. Изведнъж всички те се отдръпнаха и освободиха пътя им към внушителната сграда.

Уейлиън последва господарката си по хълма. Гаденето попремина, но беше заменено от ужас, сякаш крачеха по нечестива земя и пазачите на това място щяха да изскочат отнякъде и да ги накажат за дързостта им.