Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Когато стигнаха до сградата, Уейлиън вече беше изплашен до смърт. Гелредида спря пред входа, който беше затворен с нещо като каменен блок.
— Това е Параклисът на таласъмите — прошепна тя. — Чувал ли си за него?
— Да, магистра — отвърна Уейлиън.
— Разбира се. И последното бездомно хлапе го е чувало. Тази гробница се издига насред града от почти седем века. Като язва в сърцето му. С времето хората съчиниха собствени легенди за това място, повечето основани на митове и слухове. Легенди, които започват преди седем столетия, откакто са затворени тук.
— Таласъмите ли?
— Разбира се, че таласъмите. Те вилнеели из провинциите и щели да опустошат всичко живо. Накрая се наложило Драконовата стража да ги примами тук с помощта на Огнището на магистрите. Само на тази земя можело да бъдат спрени. Но когато най-сетне успели да ги затворят, и от двете страни малцина останали живи.
— Но какво общо има това с…
— Някой се опитва да извърши ритуал. Древен и забравен ритуал, който ще събуди яростта на тези чудовища. Досега не исках да го повярвам, но е време да приема истината.
— Но защо? Защо ще иска да освободи тези създания?
Гелредида поклати глава.
— Лудост. Дързост. Ненормално любопитство. Мотивът няма значение. Важното е, че някой се опитва да го направи. Някой се опитва да стане Малефикар Некрус.
— Можем ли да го спрем? — почти изписка Уейлиън, но не се засрами от страха си.
— Налага се, Уейлиън. Ако тези създания нахлуят в града, няма да остане жива душа.
Той видя страх в очите ѝ и това го ужаси повече от всичко.
Господарката му сложи ръка на огромната каменна плоча, покриваща входа, сякаш усещаше нещо. След малко кимна.
— Защитите са си на мястото. Все още не са отслабени. Още има време.
И тя се извърна от монумента и тръгна по пътеката към портата. Уейлиън я следваше, като почти не чу как изскърца древният бронзов портал, когато се затвори след тях. Мислеше само за едно — колко ли страшни бяха тези таласъми, щом плашеха дори Червената вещица.
Тридесет
Нощем Кварталът на короната пламтеше от танцуващи светлини. Фенерджиите палеха не само фенерите на пилоните, но и хиляди малки свещи, поставени в цветните лехи и покрай мозаечните алеи. Многото езерца и миниатюрните канали, пресичащи квартала, също бяха осветени от хиляди плаващи свещници с ярки пламъци.
Раг беше смаяна от тази гледка. Представи си, че е птица, която вижда отгоре сцената, съперничеща на великолепието на звездното небе. Това обаче беше само мимолетно разсейване, защото тя вървеше по гладките павета заедно с бандата си. Крупс бе необичайно мълчалив, дори строг, докато отново отиваха към къщата на търговеца. Стераджлио беше в обичайното си мрачно настроение, а Бърни крачеше, без да обръща внимание на света. Раг вървеше последна и за сетен път се чудеше как се забърка във всичко това.
Можеше да се обърне и да изчезне, преди да установят липсата ѝ. Толкова ли лошо беше да се върне на покрива на Бика? Никаква Гилдия, никаква банда, никакви пари? Тя знаеше, че Чирпи, Мигс и Тиджи ще се радват да я видят. Фендер сигурно ще пофучи, че е прецакала големия си шанс, но тя щеше да го преживее.
Когато обсъждаха удара, всичко изглеждаше съвсем лесно, но сега я разяждаха съмнения. Ами ако ги хванат? Ако в къщата има някого или нещо?
Раг поклати глава, за да прогони колебанието. Нали това искаше, нали за това беше мечтала — да влезе в Гилдията — а сега, когато бе съвсем близо, нямаше как да се откаже.
Къщата на търговеца вече се виждаше и стомахът на Раг се сви така, сякаш беше изяла половин тухла. Крупс и останалите разчитаха тя да ги вкара вътре. Беше им казала, че го може. Естествено, че не можеше, но се налагаше бързо да се научи. Онзи ден Стераджлио беше готов да намушка двете жени и Раг знаеше, че не би се поколебал да намушка и нея, ако не им свърши работа.
Щом приближиха къщата, Стераджлио и Бърни се отделиха от групата. Без да кажат и дума, те изгасиха свещите и фенерите по алеята и всичко потъна в мрак. Крупс и Раг тръгнаха към железните перила, обграждащи къщата.
— Е, стигнахме, сладурано. Готова ли си?
Не, ужасно ме е страх.
Раг кимна.
— Добре, вземи това — той отвори палтото си и извади козия крак. Това беше метален лост, дълъг почти две стъпки, с плосък и завит край за отваряне на разни неща. В този случай — на прозореца на горния етаж.
Тя го взе от него и го закачи на колана си, а Крупс ѝ смигна и се усмихна. После се обърна към перилата с шиповете, хвана се и се набра. Раг се покатери по гърба му, опря крак на рамото му и се отблъсна, като прескочи шиповете и се приземи от другата страна.