Обединени от божества

Повече от половината стрели в Мирандиния колчан се бяха стопили. Оставащото далеч не бе достатъчно да срази заелите се с нея зверове. Въпреки старанията на Мин, поне пет чудовища се бяха насочили към девойката. Миранда претърси ум за нещо от мистичния си арсенал, което можеше да е от полза. Очите й се насочиха към езерото. Грабна жезъла си, изстреля огнен език, който да разтопи част от леда и изтегли дебела водна нишка. В сравнение с теста в Ентуел, това бе детинска игра. Оформи около дузина шипове и ги замрази. Насочването на леда бе по-лесно и повечето от импровизираните снаряди намериха целта. За съжаление ледът не притежаваше ефикасността на стрелите — само две чудовища бяха повалени. Към оставащите три се присъединиха четири нови. Зверовете бързо стопяваха разстоянието. Двете с Айви отчаяно се нуждаеха от прикритие.

— Айви, бързо, трябва да се отправим към дърветата! — каза момичето, хващайки треперещото създание за ръката.

— Не мога. Не мога — хленчеше тя.

Миранда коленичи в опит да постави малтропа на гърба си. Внезапно пронизителна и премазваща болка пламна в рамото й. Бе отскубната от земята. Едно от създанията я бе сграбчило в челюстите си. Рамото й бе разтрошено. Девойката съсредоточи изтормозеното си съзнание и се приготви да удари с цялата си магична сила носещото я чудовище, но един глас я спря.

— Опиташ ли да избягаш, създанието ще разяде плътта от костите ти — рече гласът.

На гърба на пленилия я звяр яздеше Епидим. Болката бе невъобразима, усилваща се с всеки рязък припляс на крилете. Девойката вече бе издигната на голяма височина, заплашвана от дълго, смъртоносно падане. По лицето й се стичаха сълзи, изрева от болка. Внезапно долови изблик горещина. Мин се стрелваше към Епидим, бълвайки огън. Генералът насочи оръжието си към дракончето и запрати могъща вълна чернота. Мин се гмурна с ловкост, която не бе споделяна от преследващите я драгойли. Първият от преследвачите бе разрушен мигновено. Следващият се блъсна с чудовището на Епидим. Миранда полетя надолу.