Обединени от божества

— Наистина ли?

— Двамата с Лейн нямаме нужда от подобни на теб. Ще поемем по пътя си.

— Ще отведеш Лейн? Но… Лейн ми донесе храна. Донесе ми _коза_. Това е най-любимата ми храна. Той е добър. Защо ще го отведеш?

— Не съм длъжна да ти давам обяснения — отвърна Етер.

— Аз също имам планове. Ти не си част от тях — рече Лейн.

Айви радостно запляска с ръце. Очите на метаморфа се стесниха.

— Предполагах подобна реакция. И какъв е планът ти?

— Не те касае — отговори асасинът.

— Ха-ха — Айви се изсмя подигравателно.

— По разбираеми причини бих предпочела партньорството ни да е основано на доброволна основа, но това далеч не е необходимо. След като те открих, няма как да се отървеш от мен. Не се нуждая от сън, а и не съм толкова глупава, за да позволя вниманието ми отново да бъде отвлечено. С течение на времето или ще съзреш, че помощта ми е неоценима, или ще се отървеш от смъртните, с които си се обременил, с надеждата да ми избягаш. И в двата случая резултатът е в моя полза.

— Какво? Не! — възрази Айви.

Лейн не показваше някаква реакция, но бе ясно, че не е доволен. Айви погледна умоляващо към Миранда, подтиквайки я да предостави някакво решение. Девойката единствено се върна към задачата си да докара месото в ядивно състояние без помощта на огън. Предишните опити да се впрегнат в употреба пламъците на Мин бяха довели до опарени пръсти и овъглено месо, така че работата трябваше да бъде свършена от магия. Мин, доволна, че значещите нещо за нея не са разстроени, просто игнорира онези, които й бяха безразлични, свивайки се в скута на Миранда. Сразена, Айви скръсти ръце и се нацупи.

Лейн огледа хоризонта и подуши. Наблизо нямаше никой — поне не на изток, откъдето духаше планинският вихър. Истинското му притеснение се намираше на юг. Видяната от него фигура се бе отправила в тази посока. Миранда не бе трудна за откриване от достатъчно опитните, а Лейн не се сещаше за друга причина някой да броди из тази пустош. Преследваха я могъщи противници. При други обстоятелства щеше незабавно да се изправи срещу врага, но присъствието на Айви променяше нещата. Трябваше да я защитава. Но най-сигурният начин да осигури безопасността й бе да я отведе на юг, колкото се може по-скоро. Не биваше да губи време. Трябваше да рискува.

Дългото пътуване бе оказало влияние върху останалите. Откриха някакво подобие на убежище. Скоро след това Лейн приклекна и се потопи в странната си замяна на сън. Миранда уви плътно себе си и Мин. Скоро единствените будни членове на групата бяха Етер и Айви. Айви мяташе гневни погледи към метаморфа. Изпълненият с превъзходство взор на Етер сякаш преминаваше през другата. Няколко часа неприязънта бе взаимна, но накрая скуката и любопитството отслабиха решителността на Айви.

— Та… Етер. Във всичко ли можеш да се превръщаш? — попита тя.

Етер мълчеше.

— Етер? — запита Айви, вярвайки оптимистично, че не е била чута първия път.

Формолеещата се извърна.

— Всички човеци ли умеят да се превръщат в различни неща? — запита Айви.