Обединени от божества

Мин избълваше големи огнени струи, които единствено привличаха вниманието на зверовете. Когато те се приближаваха, дракончето се издигаше във въздуха, умело отбягвайки атаките им и отблъсквайки с крилете си облаци черен дъх. Успя да отдели неколцина, но драгойлите бяха толкова много, че очевидно Миранда нямаше да удържи още дълго.

— Айви, опитай се да стигнеш до дърветата — каза девойката.

— Н-не! Не м-м-мога! — заекна тя. Бе стиснала плътно очите си и хленчеше при всеки гръм. Бе заобиколена от бледосиньо сияние.

Етер безмилостно нападаше въоръжения с алебарда магьосник. Изражението на Епидим отново излъчваше неизменния вид на равнодушно превъзходство, нито капка пот не бе произтекла от невъобразимата бързина и прецизност на движенията му. Огненият блясък на Избраната потъмняваше леко при всеки сблъсък с кристала в алебардата. Накрая тя съумя да нанесе един огнен удар по лицето му. Чертите на генерала най-сетне се промениха, но промяната изразяваше по-скоро гняв, отколкото болка. Замахна и заби оръжието си дълбоко в снагата й. Етер изрева, когато кристалът започна да раздира самата сърцевина на силата й. Опита се да се отдръпне, но изглежда скъпоценният камък я държеше.

Мин всяваше смут. Драгойлите, безмозъчно опитващи се да я унищожат, се стъпкваха, оливаха и блъскаха един друг. Няколко бяха намерили гибелта си в тези сблъсъци и лежаха натрошени. Ловките й маневри не позволяваха на чудовищата да я заловят, но когато нови и нови зверове започнаха да се присъединяват към нападателите й, измъкванията на Мин ставаха все по-рисковани.

Лейн изцяло бе ангажиран да отбягва атаките на съсредоточилите се върху му зверове. Въздухът бе пропит с изгарящия дъх, така че дори и някой толкова опитен като малтропа на моменти не можеше да избегне някой полъх, разяждащ дрехите и козината му със съскане. Възползвайки се от изникнала възможност, Лейн се хвърли към Епидим и агонизиращата Етер.

Генералът изтегли алебардата си, за да блокира удара на Лейн, позволявайки на метаморфа да приеме ветровитата си форма и да се издигне към небето. Набирайки височина, тя започна да завърта въздуха около себе си, концентрирайки черната мъгла и прочиствайки бойното поле. Десетки драгойли се издигнаха подире й, а тя летеше все по-високо. Накрая запрати събраната топка киселина към преследващите я чудовища. До този момент зверовете бяха останали незасегнати от дъха, но дори и техните каменни туловища не можеха да понесат толкова концентрирана доза. Половин дузина чудовища се стовариха на земята, мятайки се за кратко, преди да рухнат.

Лейн се бе надявал, че зверовете ще стоят настрана, за да не наранят по случайност господаря си, но случаят не бе такъв. Малтропът трябваше да отбягва мощни удари, нанесени му в гръб, както и мълниеносни замахвания пред себе си.

Внезапно Етер се спусна надолу, стискайки дръжката на алебардата и стръвно издигайки се отново. Наместо да я пусне, Епидим се остави да бъде издигнат във въздуха. Етер летеше нагоре, влачейки врага подире си. Въпреки стремително отдалечаващата се земя, генералът не изглеждаше притеснен. Призова нечистата светлина в кристала на острието и започна да атакува метаморфа с енергийни пулсации. Избраната продължи да набира височина. Следваха ги редица чудовища. Накрая многобройните удари тъмна енергия оказаха влияние и Етер освободи оръжието. Полетът на Епидим бе кратък, тъй като един от драгойлите го улови. Генералът се покатери на гърба му и погледна към земята. Етер се виеше високо над тях, достатъчно далеч, за да я изключат от вниманието си. Силата й отново бе започнала да намалява опасно — ако искаше да оцелее при сражението, трябваше да подбира предпазливо атаките си.