Обединени от божества

Когато прахта се уталожи, тя все още стоеше права. Оставаха тринадесет чудовища. Очите й все още не изпускаха Етер. Женският малтроп бе ограничен да се движи само по земята, но очевидно все още притежаваше значителна сила. Стъпките й оставяха дълбоки, назъбени кратери. Все още въплъщаваше единствения интерес на чудовищата. Всеки замах с лапа биваше посрещан с мощен удар с опакото на ръката или биваше разбит с тоягата. Лейн грабна торбата на Миранда и метна девойката на рамо. Кракът му не го държеше, но асасинът не разполагаше с избор. Едно от създанията се бе обърнало към него. Ако искаше да има шанс да защити Миранда и себе си, щеше да се нуждае от прикритието на дърветата. Отправи се към горичката с цялата си налична бързина. Чудовището грабна безжизненото тяло на Мин и се издигна в небето. Лейн едва бе навлязъл сред първите дървета, когато ветрената форма на Етер се присъедини към него.

— Остави човека. Предстоят ни неотложни битки. Тя само ще ни забави — прикани го метаморфът.

След миг ритмичното гърмене на Айвините стъпки се усили достатъчно, за да отрони снега от околните дървета. Етер се извърна към приближаващата заплаха. Аурата на Айви почти бе угаснала. Чудовищата я следваха, но тя се интересуваше единствено от формолеещата. Приближи се, но силата й изневери. Отпусна се на колене и се строполи. Лейн положи Миранда край корените на голям дъб, който все още имаше някои от листата си. Сетне се втурна към неподвижния малтроп.

— _Не_ рискувай живота си за това _нищожество_. Ако бе станало нейното, вече щеше да ме е убила! — нареди Етер.

Командата остана нечута. Лейн отбягна удара на един от драгойлите и сграбчи Айви. Пръстите на безпаметното създание все още стискаха сопата, а обковалото я желязо съскаше в снега. Остави и нея край дървото и се обърна да посрещне драгойлите.

— Не разполагам със силата да нараня тези същества — предупреди го Етер.

— Тогава дръж дъха им настрана от мен — отвърна той.

Дъбът не позволяваше на чудовищата да нападат в гръб. От всички останали посоки се сипеха атаки. Не бе достатъчно просто да ги отразява. Липсваше му крепкостта да понесе такъв удар, а не можеше да си позволи да отстъпи нито инч. Острието му се движеше с бързина и точност, които трудно биха били проследени и от най-острото зрение. Светкавични разсипания попадаха в сглобките и вече плъзналите цепнатини. Уменията на Етер отнасяха разяждащия дъх настрана. Един драгойл падна, сетне още един. Процепите се разширяваха. Случваше се някоя лапа да засегне Лейн, но малтропът не позволяваше това да го забави.

Черните създания продължиха да падат, докато накрая не останаха две. Нападнаха едновременно Първото бе сразено с разсичащ удар по врата. Второто защипа ръката му с каменната си човка.